О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 12.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 129 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Д. В. против решение № 236/12.10.2009г., постановено по гр.д. № 476/2009г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решението на РС по гр.д. № 5174/2008г. на Пернишки РС и вместо това е признато за установено по отношение на касаторката, че В. Н. Т. е собственик на 4/5 ид.ч.от имуществото, придобито по време на брака, включващо апартамент № 18, гр. П., кв. “Т” бл. 44, вх. Б със застроена площ 59,10 кв.м., ведно с прилежащото таванско помещение с площ 15,65 кв.м., избено помещение с площ 15,50 кв.м. и 5,808% ид.ч. от общите части на сградата.
За да постанови това решение, въззивният съд е взел предвид следното: Брака между страните е бил сключен 1973г. и е прекратен след десетгодишна фактическа раздяла през 2008г. Прието е за безспорно, че придобитото по време на брака имущество се изчерпва с купения от държавата с договор от 06.05.1992г. апартамент за сумата 8395 лв., платена в брой с квитанция от същата дата.становено е, че съпругът е работел като миньор-копач, а съпругата като чистачка в училище и неговите доходи са 25 пъти по-големи от нейните. Тя се е грижела за домакинството и децата, но заедно със свекърва си, която живеела на близо.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че съдът не е отчел, че съпругата е изпълнявала съпружеските си задължения.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, касаторката навежда довод, че определяйки по-голям принос на съпруга, съдът е нарушил задължителната съдебна практика – ПП № 1 от 13.V.1982г.
Ответникът оспорва допускането до касация поради това, че не е формулиран въпрос и не са обосновани хипотезите на чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото предявеният иск е неоценяем..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Поставеният от касатора въпрос може да бъде уточнен в смисъл кога е налице основание за присъждане на по-голям дял от семейното имущество на основание чл. 28, ал.4 от СК от 1985г. /отм/ поради влагане на по-голям принос в придобиването му Касаторът счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ПП-1-1982г. С това Постановление е прието, че лекият автомобил, купен по време на брака по реда на Наредба № 15 за купуване на автомобили от инвалиди /ДВ бр. 93/1975г./ е съпружеска общност освен ако е придобит при условията на пълна трансформация. Това постановление на ВС е неприложимо към предмета на спора, защото изобщо не разглежда въпроса за определяне на по-голям дял от цялото имущество при значителен принос в придобиването му. Следва да се отбележи, че чл. 14, ал.4 от СК от 1968г., при действието на който е постановено посоченото постановление се различава съществено по съдържание от чл. 28, ал.4 от СК от 1985г. /отм/, защото вече не изисква изключителност на случай и явна значимост на приноса. Поради това относно предпоставките за признаване на по-голям дял поради по-голям принос, съдебната практика, постановена по отменения СК от 1968г. е неприложима към дела с подобен предмет по прекратени бракове при действието на СК от 1985г.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като брака между страните е прекратен при действието на СК от 1985г., а към настоящия момент от 01.10.2009г. е в сила новия СК. Нормата на чл. 29, ал.3 от този СК е с аналогично съдържание, но тя е ясна от гледна точка на предпоставките за уважаване на подобен иск, поради което не се налага тълкуването й.
Следователно касаторката не е обосновала основанията за допускане до касация и на двете наведени основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 236/12.10.2009г., постановено по гр.д. № 476/2009г. на Пернишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от Ц. Д. В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: