О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
София, 16.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1891 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 203 от 29.06.2009г. по гр.д. № 463/2009г. на СГС е оставено в сила решение от 04.11.2008г., постановено по гр.д. № 221/2008г. на Софийски РС, в частта с която е допуснат до делба недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к.”Т” бл. 145а, вх.а, ет.3, съставляващ апартамент № 11 с площ 84,25 кв.м., ведно с мазе № 11 с площ 3,18 кв.м. и 4,643 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж от местото при квоти 2/3 ид.ч. за Е. Х. Х. и 1/3 ид.ч. за Р. Д. А..
Против това решение, касационни жалби са подали и двете страни
Ищцата Е. Х. обжалва решението в частта за квотите, като го счита неправилно поради нарушение на процесуалните правила, защото съдът е приел, че са недопустими свидетелски показания за разкриване на относителна симулация, въпреки, че е представила декларации от прехвърлителите по сделката, че волята им е да дарят половината апартамент, а другата половина са продали за 30 000 лв.
В изложението по чл. 281, ал.1 т.3 от ГПК формулира основен процесуален въпрос – може ли началото на писмено доказателство, въз основа на което се допускат свидетели на основание чл. 134, ал.2 от ГПК /отм/ да изхожда не от насрещната страна по сделката или трябва да изхожда от насрещната страна по делото. За такова считат декларацията от прехвърлителите. Счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в решения на тричленни състави – Р № 27 от 10.03.2005г. по гр.д. № 1147/03г. Р № 417/26.02.1966г. по гр.д. № 2494/65г. на І гр.о. Р № 797 /07 от 16.07.2007г.по гр.д. № 699/2006г. ІV гр.о. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът Р. А. оспорва жалбата. Той също обжалва решението с оплакване за недопустимост, тъй като ищцата не е формулирала петитум за признаване, че е собственик по дарение на ? ид.ч. от апартамента и за трансформация, а не е направила и подобно възражение. По същество счита решението неправилно поради това, че съдът е приел само въз основа на показанията на майката на ищцата, че родителите й са дарили 10 000 лв., за да плати на брат си и снаха си – продавачи по сделката, с която са придобили процесния апартамент част от продажната цена. Счита, че щом са се договорили в споразумението при развода, че апартамента остава в обикновена гражданска съсобственост, той е съсобствен при равни права, съгласно чл. 27 от СК /отм/ и не може да се търси трансформация.
В изложението по чл. 281, ал.1 т.4 от ГПК поставя въпроса за допустимостта на решението поради това, че ищцата не е заявила искане за трансформация, По същество поставя въпроса за това може ли да се претендира трансформация, ако жилището е придобито на името на двамата съпрузи и по този въпрос се позовава на определение № 12 от 13.01.2009г. по гр.д. № 3017/2008г. и Р № 409 от 30.12.2005г. по гр.д. № 502/2005г. на 5 чл. състав на ВКС. Третия поставен въпрос е за тежестта и средствата за доказване на трансформация и може ли тя да бъде доказана с показанията на един свидетел и то близък роднина П. се на Р№ 1279/16.05.1996г., Четвъртия въпрос е за правната стойност и начините за оспорване на споразумението по чл. 99, ал.3 от СК, като по този въпрос счита, че въззивният съд неправилно е приложил ТР № 60/12.08.1987г., защото не е предявен иск за оспорване на договора, какъвто характер има споразумението.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено следното. На 04.08.1991г. съделителите сключват брак, прекратен с развод с влязло в сила решение на 03.07.2007г. С н.а. № 148 от 04.09.2003г. Николай Х. /брат на ищцата/ и съпругата му А. Н. продават на страните процесния апартамент за сумата 30 000 лв., от която 10 000 лв. получават в брой от Е. Х. преди сделката, и 20 000 лв. чрез отпуснат кредит на купувачите. Съдът не е приел за доказано твърдението в исковата молба, че 30 000 лв. е цената на половината апартамент, защото другата половина е подарена на ищцата от брат й и снаха й. Мотивирал се е с това, че не е достатъчна за установяване на относителна симулация декларацията, изходяща от продавачите, че половината от апартамента е дарение на Е. Х. , защото тя не изхожда от другата страна по делото /насрещната страна/, а от другата страна по сделката, което е недостатъчно, за да се приеме този документ като начало на писмено доказателство. Съдът е приел за доказано твърдението на ищцата, изложено в исковата молба за частична трансформация на 1/6 от апартамента, придобита с 10000 лв., платени в брой преди сделката, които е получила от родителите си. За този извод, съдът се е позовава на показанията на майката на ищцата.
Повдигнат в изложението към касационната жалба на ищцата правен въпрос – може ли началото на писмено доказателство, въз основа на което се допускат свидетели на основание чл. 134, ал.2 от ГПК /отм/ да изхожда от насрещната страна по сделката или трябва да изхожда от насрещната страна по делото Така поставен въпроса не кореспондира точно на предмета на спора. Същественият въпрос е от кое лице следва да изхожда изявлението пред държавен орган. Целта на съставянето на обратното писмо е да разкрие действителната вола между страните по сделката, което да се противопостави на страната, която реши да се позове на привидната сделка. Такова обратно писмо между страните по сделката, което да се противопостави на купувача, който се позовава на придобивния й ефект не се представя. Значението на изявлението пред държавен орган е да направи вероятно твърдението за симулация. За да съставлява начало на писмено доказателство, това твърдение трябва да може да се противопостави на другата страна в процеса, която се позовава на оформената явна сделка. Декларацията, изходяща от продавачите не съдържа изявление от ответника, че сделката не е продажба, от която той би черпил права, а е дарение, поради което представената декларация не може да му се противопостави. За допускането на свидетели в хипотезата на чл. 134, ал.2 пр.2 от ГПК е съществено от кой изхожда изявлението пред държавен орган. Декларацията само от едната страна по сделката, която не е страна в процеса не е достатъчна, за да се приеме, че представлява начало на писмено доказателство. Само в случаите на необходимо другарство изявлението на единия другар обвързва и другия. Настоящия случай не е такъв, поради което е неприложима и цитираната съдебна практика – Р № 27 от 10.03.2005г. по гр.д. № 1147/2003г.
Поставеният от ответника въпрос за допустимостта на въззивното решение не кореспондира на данните по делото. Още в исковата молба ищцата прави твърдение за дарение на 10 000 лв. от родителите й, с които е платена част от цената и моли съобразяване на дела й от съсобствения апартамент с това, поради което иск за трансформация е предявен. Затова този въпрос не обуславя общото основание за допускане до касация..
Поради това, че страните са договорили в споразумението обикновена съсобственост върху апартамента, при което не са уточнявали квотите и ищцата в исковата молба иска допускане до делба при квота за нея 5/6 ид.ч., няма противоречие с ТР № 60/1987г., тъй като е предявен иск, по който е заявена трансформация и не е налице противоречие с изразената воля в споразумението. Затова не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Въпросът дали един свидете е достатъчен, за да докаже трансформация се преценява във всеки конкретен случай, като се съпоставят показанията му с доказателствата по делото. Така поставения въпрос е конкретен, а не принципен, процесуален, поради което по него не следва да се допуска касация.
Въпросът “може ли да се претендира трансформация, ако жилището е придобито на името на двамата съпрузи” е относим към предмета на спора. Определение № 12 от 13.01.2009г. по гр.д. № 3017/2008г. на което се позовава касатора е по чл. 288 от ГПК и не формира съдебна практика, тъй като с него не се разрешава правен спор и то не се ползва със сила на присъдено нещо. Действително в Р № 409 от 30.12.2005г. по гр.д. № 502/2005г. на 5 чл. състав на ВКС и други решения на ВКС се приема, че когато придобиването е станало на името на двамата съпрузи се изключва трансформацията.частието на съпруга Р обаче следва да се обясни с изискването на банката, тъй като купувачите са теглили кредит за заплащане на част от цената и поради това върху имота е вписана законна ипотека в полза на ОББ. Затова съдът приема, че по този въпрос въззивното решение не противоречи на цитираното решение на 5-чл. състав, т.е. не е налице допълнителното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 203 от 29.06.2009г. по гр.д. № 463 по описа за 2009г. на Софийски градски съд по касационните жалби на Е. Х. Х. и Р. Д. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: