О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 09.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1811 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. К. С., А. К. С., В. К. Д. и П. С. С. против решение № 150 от 27.05.2009г. по гр.д. № 2432/2008г. на СГС, с което е обезсилено решение № 1* от 28.04.2008г. по гр.д. № 8317/2007г. на СРС и е прекратено производството по предявеният от касаторите иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ против О. с. “З” П. да се признае за установено, че касаторите, като наследници на К. Д. С. и Д. Д. С. притежават правото на възстановяване на собствеността върху нива от 1,6 дка в м. “К”, нива от 1,2 дка в м. “Д”, нива от 2,2 дка в м. “Т”, нива от 1,8 дка в м. “Т” и ленище в м. “П” с площ 0,07 дка.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като наследодателят К, починал 1995г. е заявил за възстановяване земеделски имоти в същите местности и с почти същата площ като наследник на М. Г. Д. – негова майка, починала 1939г. Киро Д. не е заявявал свои лични земи, а тези, които е наследил от майка си, която ги е получила по делба на наследството, останало от баща им Г. М. Г. , извършена през 1933г. със сестрите й.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че.съдът не е отчел, че предмет на иска дори да са същите земи, те се претендират по друго наследствено правоприемство.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса допустим ли е иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, заявен от името на един наследодател, ако пред ПК е претендирано възстановяване на същите земи, но от името на друг наследодател. Какаторите считат, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, което се илюстрира дори с двете решения на РС и на СГС. Позозават се на Р № 1432/23.12.2008г. по гр.д. № 4995/2007г. и Р № 1062/23.10.2008г. по гр.д. № 4688/2007г.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото се касае за неоценяем иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до касационно обжалване и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнат с касационната жалба правен – допустим ли е иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от името на един наследодател, ако пред ПК е претендирано възстановяване на същите земи, но от името на друг наследодател, касае надлежното упражняване правото на иск и поради това е свързан с предмета на иска. Като е приел обаче, че по отношение на претендираните имоти от ищците в качеството им на наследници на К. Д. С. и Д. Д. С. има заявяване пред ПК и влязъл в сила отказ, съдът не е постановил решение в противоречие с практиката по чл. 14 от ППЗСПЗЗ. Ищците са наследници на К. Д. , починал 1995г. Той е син, а Д. С. , починал 1969г. е съпруг на М. Д. Д. , починала 1949г. Ищците твърдят, че преките им наследодатели К. Д. и Д. С. са получили процесните имоти по наследство от М. За придобитите от нея имоти обаче К. Д. е подал заявление пред ПК, поради което е недопустимо придявяване на иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ на същите земи, предявени от предходен наследодател на преките наследодатели.. Не се касае до претендиране на имоти от друг наследодател по друго наследствено правоприемство, а за претендиране на имоти, предадени по пътя на наследствената трансмисия. И заявлението пред ПК и исковата молба по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ са за едни и същи имоти, които към момента на образуване на ТКЗС са принадлежали на един и същ наследодател – по твърдението и на самите ищци. Затова поставения въпрос от касаторите е некоректен, защото не кореспондира на фактите по делото. Фактите по делото са конкретни и не обуславят отговора на формулирания общ правен въпрос. Представените решения не формират противоречива съдебна практика. В Р № 1062/23.10.2008г. по гр.д. № 4688/2007г. имота е заявен от преживяла съпруга и е прието, че последващото предявяване на иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ от друг наследник е недопустимо, защото заявлението, подадено от един наследник ползва останалите, съгласно чл. 14 от ППЗСПЗЗ. Р № 1432/23.12.2008г. приема, че когато имота е заявен от някой, като наследник, не е преклудирана възможността да предяви иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ претендирайки имота на лично основание, но навеждайки ново придобивно основание. В настоящия случай за преките наследници не се навежда ново придобивно основание от наведеното по преписката пред ПК, където са заявени земите, останали в наследство от М. Д. , поради което двете решения не разглеждат хипотеза, аналогична на настоящия казус, поради което са неотносими към спора. Твърдението на касатора за наличие на противоречива съдебна практика е неоснователно, поради което не е налице и допълнителното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 150 от 27.05.2009г. по гр.д. № 2432/2008г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Н. К. С., А. К. С., В. К. Д. и П. С. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: