О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
София, 13.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. В. против решение № 511 от 31.07.2009г. по гр.д. № 162/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 53 от 20.11.2008г. по гр.д. № 53/2008г.на РС-Ботевград. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касатора против “Т” ЕООД гр. С. и “Е” А. гр. С. по отношение на следните два имота: 1. нива от 1,509 дка. находяща се в строителните граници на гр. П., в м. “Д” и ливада от 2 дка в строителните граници на гр. П. в м. “Д” и двете попадащи в очертанията имот 2 в кв. 117, парцел ****СП от кадастралния план на гр. П. от 1987г. и искането за отмяна на н.а. № 28,т.2/2004г. и н.а. № 61,т.2/2007г.и двата на нотариус Д. Главинов.
За да постанови това решение, въззивният съд е извършил косвен съдебен контрол на решението на ПК, издадено въз основа на решение на съда по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на наследници на П. В. Г. върху двата процесни имота. Съдът е приел, че това решение не създава сила на присъдено нещо на ответниците по настоящия спор за собственост и, че не са били налице основанията за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, тъй като наследодателят на ищеца не се легитимира като собственик по давност, защото от 1942-1943г. до масовизацията през 1958г. не е изтекъл изискуемият се от ЗД и пар.4 от ЗС 20 годишен срок. Отчетено е това, че записването на двата имота по партидата на наследодателя е по емляцния регистър от 1948г. Правото на ищеца за реална реституция е отречено и защото върху имота има проведено обществено мероприятие. По плана от 1987г. е отреден терен за “Т”, обособен като парцел **** от кв. 117 /сега парцел ****СП./ с площ 70980 кв.м. Върху целия имот са изградени сгради до 1988г. и е проведено благоустрояване – прокарване на канализация и комуникации и озеленяване. Съдът е приел, че се касае за комплексно обществено мероприятие, което е реализирано и независимо, че конкретно върху двата процесни имота, попадащи в средата на големия парцел ****е са изградени сгради, те не подлежат на възстановяване на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ. Разгледана е и третата предпоставка на предявения ревандикационен иск, като е прието, че ответника ползва имота на правно основание като собственик, защото е предоставен на стопанисване и управление на “Б” – Правец още преди 1988г., включено е в капитала на “Е” А. гр. С. при преобразуването му в еднолично дружество с държавно имущество и на основание чл. 17а от ЗППДОП :отм/ е станало собственик. Признато е за собственик на основание чл. 483, ал.1 от ГПК – по документи с н.а. № 28,т.2/2004г. и е прехвърлено на втория ответник “Т” ЕООД гр. С. с н.а. № 61,т.2/2007г.и двата на нотариус Д. Главинов
В касационната жалба, касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради това, че.съдът в нарушение на материалния закон и съдебната практика е приел, че не се легитимира като собственик, защото наследодателят му не е владял имота 20 години и поради това, че е приел, че имота е застроен. Навежда се оплакване и за нарушение на процесуалните правила, защото не са допуснати искани от него доказателства за установяване идентичност на имота, за установяване законност на извършеното строителство, за нищожност на заповедта на председателя на ИК на ГНС за отреждане на терена за посоченото обществено мероприятие и за изслушване на нова тройна СТЕ.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси. Изложена е теза, че в противоречие със съдебната практика, съдът е приел, че емлячния регистър не е годно доказателство за установяване право на собственост и, че е приел, че е неприложим чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ поради което е без значение дали имота е законно застроен и дали в процесните два имота има комуникации. Позовава се на три определения по чл. 288 от ГПК Счита, че е нарушена и задължителната съдебна практика – ТР № 1/2001г. на ОСГК относно задължението на съда да допусне относими и допустими доказателства за изясняване на спора.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, като излагат довод, че не са формулирани точни и ясни правни въпроси, че не е представена съдебна практика, в която да се прима противното на приетото от въззивния съд.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ако се приеме, че с изложението към касационната жалба се поставя въпросът дали записването в емлячния регистър установява правото на собственост, този въпрос е свързан с предмета на спора до колкото по партидата на наследодателя в емлячния регистър от 1948г. е записан имота. Като е приел обаче, че в исковото производство по спор за собственост между лицето, на което имота е реституиран и трети лица правото на собственост следва да се докаже главно и пълно, въззивният съд не е постановил решение н противоречие със съдебната практика. Определенията по чл. 288 от ГПК нямат характера на правораздавателен акт, защото с тях не се разрешава спора по същество, а се преценява само наличието на предпоставките за допускане до касация. Поради това те не съставляват съдебна практика. Отделно от това, представените три определения са по спорове по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, в което законодателят изрично е допуснал облекчено доказване на правото на собственост. Тази норма обаче е специална и намира приложение само в административната процедура, респективно в заместващото я производство по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ и не намира приложение в исковото производство по спор за собственост, където действат общите правила за установяване правото на собственост. В този смисъл по първия поставен въпрос не следва да се допуска касация на нито едно от наведените основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК.
По въпроса дали има застрояване върху двата процесни терена и дали то е законно, въззивният съд в съответствие със съдебната практика по чл. 10б от ЗСПЗЗ е приел, че е реализирано комплексно обществено мероприятие, което включва не само изграждането на сгради, а и цялостната инфраструктура на комплекса, включително и канализация и комуникации. Законността на изграденото в този случай е без значение, защото законодателят не е предвидил подобно изискване в текста. Нормата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ не намира приложение, когато се касае за реализирано обществено мероприятие.
Правомощие на съда е във всеки конкретен случай да преценява дали поисканите от страната доказателства са относими и допустими. Проверката за това дали съдът е процедирал правилно се извършва при преценката дали спора е изяснен и за обосноваността на изводите в решението В този смисъл не може да има единна съдебна практика относно това кои доказателства съдът следва да допусне по конкретен спор и кои са неотносими, защото не установяват релевантни за спора факти, или установяват приети за безспорни такива. В случая е прието за безспорно между страните, че върху имота няма сгради и е установено, че са прокарани комуникации и повторното установяване на този факт не е било необходимо. Неотносимо към спора е кой е съставил и подписал АДС, защото той няма правопораждащо действие, съобразно последователната съдебна практика. Идентичността между процесните два терена, които попадат в средата на парцела, придобит от ответника е също безспорно установена.
По изложените съображения наведените основания за допускане до касация не са обосновани, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 511 от 31.07.2009г. по гр.д. № 162/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 53 от 20.11.2008г. по гр.д. № 53/2008г.на РС-Ботевград.по касационна жалба, подадена от Д. П. В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: