О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 24.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1915 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Н. против решение № 268 от 07.07.2009г., постановено по гр.д. № 389/2009г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение 24.02.2009г. по гр.д. № 932/2008г. на РС – Велико Търново. С последното е допусната съдебна делба между С, И. С. Н., М. С. Я. , О. П. С. и Н. П. С. на пет земеделски имота при квоти по ? ид.ч. за първите трима и по 1/8 ид.ч. за последните двама.
Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не бил редовно призован за с.з. на 07.11.2008г. и че имотите не са описани с актуалните им граници, защото съседите са променени.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК касаторът твърди, че съдът е процедирал в нарушение на т.3 от ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, като е потвърдил решението на РС въпреки нередовното му призоваване.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнат с касационната жалба процесуално правен въпрос е редовно ли е призоваването. По делото се установява, че с.з. на 07.11.2008г. не е имало, а то е отложено за 11.11.2008г.. За това съдебно заседание, касаторът е призован в кантората си чрез адвокат-сътрудник. Съгласно чл. 51, ал.1 от ГПК призоваването е редовно, а на основание чл. 56, ал.2 от ГПК, за следващите съдебни заседания, веднъж редовно призованата страна не се призовава. Нормата на чл. 41, ал.6 от отменения ГПК, разяснения по тълкуването на която са дадени в т.3 от ТР № 1/2000г. на ОСГК е аналогична на чл. 56, ал.2 от ГПК. За първоначалното призоваване касаторът е бил редовно призован, което не е налагало призоваването му в следващите съдебни заседания. В този смисъл решението не е постановено в нарушение на задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/2000г. на ОСГК, поради което не следва да се допуска касация на наведеното основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 268 от 07.07.2009г., постановено по гр.д. № 389/2009г. на Окръжен съд Велико Търново по касационна жалба, подадена от И. С. Н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: