О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
София, 16.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1854 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение от 30.04.2010г., постановено по гр.д. № 369 /2008г. на Ш. окръжен съд е отменено решение № 345 от 11.02.2008г. по гр.д. № 186/2002г. на РС – Нови пазар в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки, предявена от В. Й. Б. по чл. 31, ал.2 от ЗС да бъде осъден А. В. А. да й заплати обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствената между тях при равни права триетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХІХ1846 от кв. 91 за периода 01.07.2001г. – 01.07.2006г. в размер на 5115 лв. и вместо това тази претенция е уважена. Решението е отменено и в частта, с която В. Й. Б. е осъдена да заплати на А. върбанов А. подобрения в посочения недвижим имот над сумата 11778,49 лв. и вместо това над този размер претенцията е отхвърлена.
Против това решение касационни жалби са подали и двете страни.
В. Й. Б. обжалва решението в частта, с която е уважена против нея претенцията по чл. 61, ал.2 от ЗЗД за сумата 11778,49 лв. Основното оплакване е за нарушение на материалния закон – чл. 115 б. “в” от ЗЗД. Основният довод е за неправилност на решението поради това, че съдът не е приел за основателно възражението й за погасителна давност, която според нея е започнала да тече от фактическата раздяла, а не от прекратяването на брака.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса кога започва да тече погасителната давност за вземанея за подобрения между съпрузи – след прекратяване на брака, или с установяването на фактическата раздяла. Счита, че по този въпрос, решението на въззивния съд е постановено в противоречие със съдебна практика по аналогични въпроси, касаещи придоибването на недвижим имот, присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, отношенията при ЖСК, отношенията между родители и деца, когато първите не упражняват родителските права. Позовава се на Р № 110 от 17.01.1983г. по гр.д. № 3593/82, Р № 31/17.02.1999г. по гр.д. № 616/1998г.І гр.о., Р № 204 от 23.01.1963г. по гр.д. № 2243/62 на ІІ гр.о., Р № 157 от 20.02.2002г. по гр.д. № 441/2001г.,ІV гр.о. на ВКС, ПП 8/1980г. ПП 4/1964г. Касаторът счита, че поставения въпрос може да се разреши по аналогичен начин и моли решението да се допусне до касация на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, но ако съдът намери, че не е налице тази хипотеза, да допусне касация на основание чл. 280, ал.1т.3 от ГПК, тъй като разрешаването на въпроса има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по тази касационна жалба оспорва допускането й до касация, като смита, че не е поставен правен въпрос, а само фактически такъв относно размера.
А. В. А. обжалва решението в частта, с която е уважена против него претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС относно това, че съдът е приел, че е получил нотариалната покана и в частта за подобренията, като счита, че съдът не е имал основание да намалява размера на присъдената от РС стойност.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, а се поставят фактически такива относно датата на връчване на нотариалната покана и размера на подобренията.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото се установява следното: Производството е за делба на недвижим имот между бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод на 02.08.2001г., но фактическата раздяла е от 1996г. Делбата е допусната на триетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХІХ1846 от кв. 91 по плана на гр. Н. пазар при равни права. Имотът е изнесен на публична продан и в тази част решението е влязло в сила. Бившата съпруга е предявила по реда на чл. 286 от ГПК отм/ претенция по чл. 31, ал.2 от ЗС да бъде осъден А. В. А. да й заплати обезщетение за лишаването й от ползване на делбения имот за периода 01.07.2001г. – 01.07.2006г. уважена до размер на 5115 лв. За да уважи тази претенция, съдът е приел, че нотариалната покана, изпратена до А. му е връчена редовно, удостоверяването на нотариуса за това е официално и не е опровергано. По претенцията за разходите, които А. е направил по довършването на делбената сграда, съдът е приел, че докато съпрузите са били в брак, независимо от фактическата раздяла, той не е могъл да предяви иск за стойността им на основание чл. 115, б. “в”, поради което не е уважил възражението на Б. за погасителна давност.
Повдигнат с касационната жалба на Б. правен въпрос е погасителна давност между съпрузи тече ли докато те са във фактическа раздяла. Този въпрос е във връзка с направеното от нея възражение за погасяване по давност на претенцията по чл. 61, ал.2 от ЗЗД, поради което съдът приема, че е свързан с предмета на спора и обуславя крайния извод. Този въпрос обаче е уреден с нормата на чл. 115, б.”в” от ЗЗД, който е категоричен, че между съпрузи, погасителна давност не тече. Решенията, на които се позовава тази касаторка касаят други отношения и са неотносими към спора. Р № 1* от 23.10.1986г. по гр.д. № 762/85ІІ гр.о. и Р № 1*6г. по гр.д. № 785/2005г. са по приложението на чл. 115 б. “а” от ЗЗД, който касае отношенията между родители и деца. В този случай закона изрично изисква като условие за да спре течението на давността, родителите да упражняват родителските права. В уредбата на б.”в” от същия текст законодателят не е визирал времеви диапазон. Той е определен само с качеството на страните в правоотношението – съпрузи, а те са такива и по време на фактическата раздяла. Р № 110 от 17.01.1983г. по гр.д. № 3593/82, Р № 31/17.02.1999г. по гр.д. № 616/1998г.І гр.о Р № 204 от 23.01.1963г. по гр.д. № 2243/62 на ІІ гр.о. касаят приложението на нормата на чл. 19, ал.1 от СК от 1985г. и са мотивирани с липсата на принос по време на фактическата раздяла от другия съпруг. Приносът в придобиването се изключва при фактическа раздяла но това няма връзка с института на придобивната и погасителната давност.
Постановление № 8/1980г.т.6 и Р № 157 от 20.02.2002г на ВКС касаят допустимостта на спорна съдебна администрация между съпрузите по отношение на бездяловата съпружеска общност и не противоречи на забраната за разпоредителни действия с частта от нея преди прекратяването й. Целта е да се обезпечи съвместното ползване на имота, съпружеска общност, което би могло да бъде предмет и на бракоразводния процес преди прекратяване на брака и не противоречи на общия принцип докато трае брака, съпрузите с общи усилия да се грижат за семейството. Това решение също е неотносимо към института на погасителната давност. Прилагане по аналогия не може да става, защото институтите са различни – почиват на различни принципи и имат различна цел..
Постановление 4/1964г, т.1 урежда невъзможността на съпруга, който е бил във фактическа раздяла да претендира обезщетение за неимуществени вреди за починалия си съпруг при деликт. Това разрешение обаче е свързано с отчитане на липсата на страдания и с моралните отношения и не почива на института на давността.
Всички представени решения уреждат други институти и не могат да се прилагат по аналогия към института на погасителната давност. Затова не е налице противоречива съдебна практика по поставения въпрос и поради това не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. по касационната жалба на Б.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като нормата на чл. 115, ал.1 б. “в” от ЗЗД предвиждаща, че давност между съпрузи не тече е ясна и недвусмислена, не се нуждае от тълкуване за разкриване на точния й смисъл. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла не налага друг начин на тълкуване. Състоянието на фактическа раздяла и продължителността зависи от тяхното поведение, а не е обективен факт, настъпил независимо от волята им, поради което и точния смисъл, вложен в нормата следва да се прилага стриктно. Не е налице и неправилна съдебна практика, която следва да се преодолява. Затова не е налице допълнителното основание за допускане до касация, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Касационата жалба на А. не поставя правни въпроси, които следва да разреши настоящата инстанция. Поставените фактически въпроси, свързани с доказателствата по делото не обуславят общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.04.2010г., постановено по гр.д. № 369 /2008г. на Ш. окръжен съд по касационните жалби на В. Й. Б. и А. В. А.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: