О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 10.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1798 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. А. против решение от 31.03.2009г., постановено по гр.д. № 2401/2008г. на СГС, което е отменено решение от 17.01.2007г., постановено по гр.д. № 9132/1996г. на СРС и вместо това допуснатия до делба недвижим имот : апартамент № 26 на трети надпартерен етаж в бл. 4 в ж.к.”Д” със застроена площ 64,30 кв.м., ведно със зимнично помещение № 12 с площ 7,20 кв.м., ведно с таванско помещение № 5 с площ 8,90 кв.м. и 2,884% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя е изнесен на публична продан, като е постановено реализираната продажна цена да се разпредели съобразно дяловете на сраните както следва: за М. Г. М. – 5/16 части, за Т. Д. Ч. – 3/16 части, за Г. И. Ч. – 3/16 части и за Г. К. А. – 5/16 части.
За да постанови това решение, въззивният съд е взел предвид следното: С решение по гр.д. № 957/2001г. на ВКС І гр.о. са определени квотите и лицата, между които се допуска съдебна делба на процесния апартамент. Те са: за М. И. Ч. – 10/16 ид.ч., за Т. Д. Ч. и Г. И. Ч. – по 3/16 ид.ч. След постановяване на това решение е починала М. И. Ч. Като неин наследник по закон е конституирана дъщеря й М. Г. М., а като наследник по универсално завещание за нейния дял е конституиран касатора Г. К. А.. В хода на втората фаза той е оспорил качеството на наследник на М. Г. М., която е заявила искане за възстановяване на запазената част от наследството на майка си М. Съдът, въз основа на официално издадени документи от Община гр. С., в района на която е живяла преди смъртта си и е починала М. Ч. и от община С., където е живяла преди това, е приел, че възражението е неоснователно. Съдът се е позовал на официално издаденото у-ние за наследници, акт за раждане, личен картон на починалата, свидетелство за свето кръщене на М. М. , чиято доказателствена сила не е опровергана от писмо от кмета на р.”И” и на СО-Дирекция “С”, че М. Ч. няма роднини по права и съребрена линия. Съдът е определил правата на страните, при които следва да се разпредели цената от изнесения на публична продан имот, като е уважил молбата на М. М. по чл. 30 от ЗН за намаляване запазената част от наследството на майка й.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че съдът е приел, че М. М. е наследник по закон на съделителката М..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса дали М. Г. М. е наследник по закон на починалата в хода на втората фаза на делбеното производство М. И. Ч. Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – Р № 6312/07.11.2005г. по гр.д. № 268/2005г. на ВКС І гр.о. и, че по този въпрос следва да се произнесе ВКС, защото е важен за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се на основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 е 3 от ГПК.
Ответницата по касация М. Г. М. оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като счита, че формулираният въпрос е фактически а не правен, поради което не е налице необходимост от създаване на съдебна практика, а цитираното решение е неотносимо към поставения въпрос.
Останалите ответници не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнат с касационната жалба въпрос – дали М. Г. М. е наследник на починалата в хода на втората фаза на делбеното производство М. И. Ч. не е правен, а фактически, отговора на който следва от доказателствата по делото. Общото основание за допускане до касация – формулиране на правен въпрос, който да е свързан с предмета на делото, да определя крайния изход, или надлежното упражняване на процесуалните права предполага степен на абстракция, при която конкретните факти да се отделят, а да се синтезира правният въпрос, който конкретния казус поставя. Този въпрос следва да е така формулиран, че да е принципен и основополагащ за правото, т.е. разрешаването му да има значение и при други подобни казуси. Формулираният от касатора въпрос е конкретен, касаещ един, макар и основен факт по делото, поради което не обуславя общото основание за допускане до касация.
Не е налице и допълнителното основание за допускане до касация, тъй като представеното Р № 6312/07.11.2005г. по гр.д. № 268/2005г. на ВКС І гр.о., на което се позовава е постановено по конкретен казус е не съставлява задължителна практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
До колкото конкретното квалифициране на наведеното основание за касация е дейност на съда, то следва да се разгледа основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Това допълнително основание обаче не е налице, тъй като представеното решение формира практика относно това какъв е характера на правото да се иска възстановяване на запазената част и как следва да се формира масата по чл. 31 от ЗС. По настоящото дело тези въпроси не са предмет на спора, поради което това решение е неотносимо. Не е спорно по делото какъв е характера на претенцията за намаляване на завещателно разпореждане, а се спори по фактическата обстановка – дали М. Г. М. е наследник на починалата в хода на втората фаза на делбеното производство М. И. Ч. Възможността тя да предяви претенция по чл. 30 от ЗН действително зависи от качеството и на наследник – низходяща на завещателката, но спора е дали тя има фактически това качество, а не дали има това право. Тъй като се касае за универсално завещание, при което изобщо не се формира масата по чл. 31 от ЗН, и в тази част решението е неотносимо към спора.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по формулирания конкретен фактически въпрос не може да се формира принципна съдебна практика, касаеща точното прилагане на закона и за развитието на правото., а по въпроса кой може да заявява претенция за възстановяване на запазената част е налице трайна и последователна съдебна практика по прилагането на чл. 29-30 от ЗН, която не се нуждае от промяна.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 31.03.2009г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008г. на СГС по касационна жалба, подадена от Г. К. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: