О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 15.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2033 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. Т. против решение № 486/16.10.2009г. по гр.д. № 636/2006г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от него молба за тълкуване на решение от 10.01.2007г., постановено по същото дело.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че на тълкуване подлежи единствено диспозитива, а този на въззивното решение бил пределно ясен. Мотивите дори да са неясни не подлежат на тълкуване. Съдът е приел, че няма нито едно изречение в диспозитива, което да е неясно, а не е налице и противоречие между мотивите и диспозитива, поради което не е налице очевидна фактическа грешка, която съдът да може и служебно да поправи.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че именно диспозитива е неясен, тъй като съдът в оставил в сила решението на РС, с което е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС против ПК”Н” за УПИ * от кв. 69 по плана на Горно ново село, а е отменил на основание чл. 431, ал.2 от ГП. констативен н.а. № 86,т.VІ н.д. № 1282/1999г., с който кооперацията е призната за собственик..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГП. не са формулирани правни въпроси, но касаторът счита, че приетото от съда противоречи на съдебната практика на ВКС, като представя решения на тричленни състави по отделни казуси, в които е прието, че на тълкуване освен диспозитива подлежат и мотивите, че съдът следва чрез тълкуване да отстрани създадената неяснота, но без да създава нови права за страните, или да отнема признати вече права. /Р № 774 от 08.01.1996г. по гр.д. № 805/1995г./ Р № 1* от 07.04.1980г. по гр.д. № 150/1978г., Р № 1* от 14.07.1965г. по гр.д. № 858/1965г.
Ответникът по касация ПК”Н” не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГП. до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С касационната жалба и изложението към нея не е формулиран правен въпрос. От представените с нея решения може да се приеме, че жалбоподателя твърди противоречие на въззивното решение за тълкуване на съдебната практика, според която на тълкуване подлежи както диспозитива, така и мотивите, като чрез нето следва да се отстрани съществуващата неяснота, но без да се създават нови права, или да се отнемат признати права на страните.
С въззивното решение, на което е поискано тълкуване, съдът не е възприел изводите на РС, че ищците не се легитимират като собственици на УПИ № І* от кв. 69 по плана на селото, формирал е мотиви, че ищците са собственици на терена, защото не е отчужден от няследодателят им, който е бил признат за собственик с н.а. № 797/1938г. или от тях, но е приел, че не е налице третата предпоставка за ревандикация – ответната кооперация е придобила правото на собственост върху сградата в имота и има право да се ползва от местото, съгласно чл. 64 от ЗС. Затова е оставила в сила решението на РС, с което иска за този имот против този ответник е отхвърлен. Въпреки този резултат – отхвърляне на иск за собственост, съдът е уважил искане по чл. 431, ал.2 от ГП. /отм/, като е отменила констативния нот. акт по обстоятелствена проверка на ответната кооперация. Така решението действително е противоречиво, но след влизането му в сила, не може да се отнемат вече признати права, или да се създават права, които не са признати с решението, съобразно цитираната , представена от кастора съдебна практика. Тълкуването не е способ за защита срещу влезли в сила неправилни решения. Тъй като въззивното решение за тълкуване е съобразено с цитираната от касатора съдебна практика, то не следва да бъде допускано до касационен контрол на нито едно от основанията по чл. 280, ал.1 т. 1-3. от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 486/16.10.2009г. по гр.д. № 636/2006г. на Великотърновски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. Н. Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: