О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 20.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1763 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. Р. , В. П. К. и К. С. П. против решение № 972 от 06.07.2009г., постановено по гр.д. № 957/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 04.03.2008г., постановено по гр.д. № 2528/2006г. в частта, с която по иск предявен от Т. И. Т., М. И. С., Д. Т. Т. е признато за установено по отношение на касаторите, че те не са собственици на поземлен имот № 249 по ПНИ на СО “Б” в землището на гр. В..
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищците имат правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, тъй като в качеството им на наследници на И. Т. Г. с решение № 571/02.12.1998г. на ПК Варна е признато правото на възстановяване на собствеността върху лозе от 2,2 дка в м. “Б”, съставляващо имот 78 по кадастралния план, изработен през 1997г. в очертанията на който попадат имоти 249 и 292 и асфалтов път, но не е възстановена собствеността, тъй като за имот 249 на наследодателят на ответниците К е предоставено право на ползване по ПМС № 21 от 1967г. с решение № 15/18.10.1967г. В имота е била построена към 1969г. една стая с тоалетна зад нея, имало е прекаран и ток и вода. Видно от заявлението за изкупуване на местото, бараката е била от 4 кв.м., която разпитаните свидетели установяват, че е съборена към 1992-1993г. Поради това, че не е имало постройка в имота, кмета е отказал признаване право на изкупуване. Отказа обаче е бил обжалван и с решение по адм.д. № 247/1997г. е отменен, като е признато правото на изкупуване по пар. 4б от ЗСПЗЗ въпреки, че имота отстои на по-малко от 10 км. от морето. Така по плана на новообразуваните имоти, одобрен от областния управител през 2003г. имота е записан на ответниците /сега касатори/. Съдът е приел, че не е имало основание да се трансформира правото на ползване в право на собственост, тъй като в имота не е имало построена сграда, такава не съществува и към момента на изкупуване.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че.съдът не е провел косвен съдебен контрол на решението на ПК, при който би установил, че наследодателят на ищците е получил в дял при делба през 1935г. само ? от имота, и не се легитимира на целия имот и защото съдът не се е съобразил със свидетелските показания за това, че е имало изградена голяма стая с тоалетна зад нея, с което е изпълнено изискването на пар. 4а от ЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани двата поставени въпроса в касационната жалба. Касаторите считат, че в нарушение на задължителната съдебна практика – Постановление № 7 от 211065г., Р № 58/1973г. на ОСГК и Р № 395/19.03.2000г. на ВКС по гр.д. № 1570/2000г. въззивния съд не е провел косвен съдебен контрол на решението на ПК. По втория въпрос представлява ли бараката с керемиден покрив сграда по смисъла на строителните правила и норми, касаторите твърдят наличие на противоречива съдебна практика и се позовават на решение от 13.02.2009г. по гр.д. № 4184/2007г. на ІІ-б състав на СГС и решение от 13.02.2009г. по гр.д. № 1312/2008г. на Варненски окръжен съд.
Ответницата по касация не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с касационата жалба въпрос е неотносим към предмета на спора, тъй като по предявеният отрицателен установителен иск признаването на правото на възстановяване на ищеца има значение само за доказване наличието на правен интерес, а той е налице и за единия съсобственик, когато предявява иск за собственост по отношение на цялата вещ цели отстраняване на пречката за възстановяване правото на собственост на целия имот по отношение на трети за съсобствеността лица. В този смисъл е без значение и представената съдебна практика за косвения съдебен контрол. По първия въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане до обжалване.
По втория въпрос признанието на наследодателят на касаторите при заявяване на искането за изкупуване, че в двора е имало барака от 4 кв.м. противоречи на събраните гласни доказателства и е достатъчно основание съдът да приеме, че липсва сграда. Преценката за наличието на характеристиките на “сграда” по смисъла на пар.4а от ЗСПЗЗ са конкретни във всеки конкретен случай, поради което няма единна съдебна практика по този въпрос. Затова не се касае за противоречива съдебна практика с цитираните решения, а конкретна преценка на фактите по делото, включително и това кога е построена сградата, тъй като изискванията за изграждане на сезонна постройка през годините са различни. Въззивният съд не е формулирал извод, че са били необходими строителни книжа, поради което е неотносима съдебната практика, с която въззвен съд приема това в едно от представените решения. Или в обобщение не е налице противоречива практика по въпроса има ли в имота построена сграда, поради което и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 972 от 06.07.2009г., постановено по гр.д. № 957/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 04.03.2008г., постановено по гр.д. № 2528/2006г. в частта, с която по иск предявен от Т. И. Т., М. И. С., Д. Т. Т. е признато за установено по отношение на касаторите, че те не са собственици на поземлен имот № 249 по ПНИ на СО “Б” в землището на гр. В.. по касационна жалба, подадена от М. Н. Р. , В. П. К. и К. С. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: