О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 24.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1883 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение от 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 251/2006г. на СГС, поправено с решение от 18.03.2009г. е отменено решение от 16.07.2004г. на СРС, постановено по гр.д. № 11689/2003г. на СРС, в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/, чл. 108 от ЗС за 228/1080 ид.ч. от имот 2489 /нов/, 2502 и западната част на имот 2507 с площ 317 кв.м., както и исковете по чл. 31, ал.2 от ЗС против П. С. , А. С. и Ц. С. и исковете за прогласяване нищожност на две доброволни делби и за отмяна на н.а. № 196/1993г. над размера на 792/1080 ид.ч. и вместо това е признато за установено по отношение на ответниците Ц. Б. С., П. М. С., А. Х. С., Ц. Б. С., С. витанов Г. , П. В. Л., Д. С. М., Б. М. Д., В. Д. С., Т. Д. , В. Б. Д. , П. М. Л., В. М. Л., Р. С. Д., Г. В. В., Н. В. Г. , А. Р. Б., Е. Г. В., С. П. Г., Ц. П. Г., К. Б. С., Р. Б. В., М. П. Д., Е. Б. Д., М. Б. Г., че ищците М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г. са собственици на 228/1080 ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в гр. С., Ю. градска територия ІІІ.част от имот 2489 /нов/, 2502 и западната част на имот 2507 с площ 317 кв.м. и на основание чл. 108 от ЗС са осъдени П. М. С. и съпругата му С. П. С. да предадат владението върху 228/1080 ид.ч. от същия имот, и наследници на К. Г. В. , починал в хода на процеса, да предадат владението на ищците върху 2228/1080 ид.ч. от имот с пл. № 2* и А. Х. С. и Ц. Б. С. да предадат владението върху 228/1080 ид.ч. от западната половина на имот 2507 с площ 317 кв.м.
Против това решение, касационни жалби са постъпили от двете страни.
В касационната жалба на ищците М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г. се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 89 от ПР на Закона за наследството и на чл. 76 от същия закон.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпросите – как следва да се определят наследствените квоти от наследодател, починал след 16.10.1944г., но преди 29.04.1949г., когато влиза в сила сега действащия Закон за наследството -. – по отменения Закон за наследството, или съгласно чл. 89 от ПР на ЗН – по действащия сега закон. Твърдят, че по този въпрос е налице противоречива съдена практика, като се позовават на Р № 1* от 15.01.2008г. по гр.д. № 331/2007г. на ВКС І гр.о., Р №3110/31.10.2006г. по гр.д. № 1824/2005г. на ІVа гр.о. на ВКС. Р № 715/17.07.2007г. по гр.д. № 663/2006г. на ВКС ІV гр.о. Формулиран е и втори въпрос, касаещ задължението на съда да квалифицира претенцията съобразно обстоятелствата и искането, изложени в исковата молба, като и по този въпрос твърди противоречива съдебна практика между въззивното решение и Р № 1224/25.10.1999г.
Ответницата по тази касационна жалба я оспорват с доводи по същество.
Ответниците Ц. Б. С., П. М. С., А. Х. С., Ц. Б. С. обжалват решението в уважената част с оплаквания за неправилност поради необоснованост на извода за наличие на идентичност. Излагат довод, че имотите са принадлежали на друг наследодател –, поради което не са преминали в патримониума на наследниците на Б. С. В изложението по чл. 281, ал.1 т.4 от ГПК са изложени същите доводи за неправилност на решението. Не се сочи и допълнително основание за допускане до касация.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение са, поради което съдът ги преценява като допустими. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: С решение от 03.01.1994г. на ПК е възстановено правото на собственост на наследници на Б. Б. С. върху ливада от 2 дка, съставляваща имот 3446 в м. “Т” по заявление на М. С. Той се е снабдил с констативен нот. акт и се е разпоредил в полза на К. Г. В. с 1/5 ид.ч. от този имот. На 21.02.2000г. е извършена доброволна делба между наследниците на З. К. без участието на ищците, които също са нейни наследници, поради което е прието, че тази делба е нищожна на основание чл. 75 от ЗН. Предмет на делбата е и ливадата от 2 дка, получена по дял ІІІ като имот с площ от 2,053 дка. На 17.03.2000г. е извършена нова доброволна делба на получилите дял ІІ, като този дял е разделен на два дяла, получени съответно от П. М. и от А. и Ц. С. . Съдът е анализирал тези два договора и скиците към тях и СТЕ и е приел, че е налице идентичност между имота, възстановен на наследници на Б. и имоти 2489 нов, 2502 и западната половина от имот 2507 с площ 317 кв.м. Съдът обаче е определил квотите на страните по чл. 38 от отменения ЗН без да съобразява нормата на чл. 89 от ПР на ЗН. Не е приета относителна недействителност на основание чл. 76 от ЗС за прехвърлителните сделки в полза на трети лица.
Първият материално правен въпрос за приложението на чл. 89 от ПР на ЗН касае предмета на спора и е свързан с крайния резултат, но видно от представените решения е разрешен в противоречие с тях във възивното решение, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Вторият въпрос, относно задължението на съда да квалифицира спора е налице последователна практика. С обжалваното решение не е коментирана квалификацията на претенцията за нищожност на прехвърлителните сделки от наследници в полза на трети лица, поради което по този въпрос не е налице противоречие в практиката и няма основание за допускане до касация.
По касационната жалба на ответниците не са формулирани правни въпроси, а само фактически такива. Изложени са съображения за неправилност на решението поради необоснованост. Обосноваването на общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос в някоя от хипотезите по т. 1-3 от този текст изисква абстрахиране от конкретните факти и формулиране на принципен правен въпрос, който да е от значение за правоприлагането и в други подобни казуси.. Касационната инстанция не е инстанция по фактите, а по приложението на правото и с оглед предоставените й от Конституцията функции по уеднаквяване на практиката следва да се произнася по принципни правни въпроси, разрешавайки конкретен спор. Затова формулирането на въпроси, касаещи фактическата обстановка по делото не съставлява формулиране на относим към спора правен въпрос. Предвид изложеното, по тази касационна жалба не следва да се допуска касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 251/2006г. на Софийски градски съд, поправено с решение от 18.03.2009г. в частта, с която е отменено решение от 16.07.2004г. на СРС, постановено по гр.д. № 11689/2003г. на СРС и вместо това са уважени исковете на М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г. по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/, чл. 108 от ЗС за 228/1080 ид.ч. от имот 2489 /нов/, 2502 и западната част на имот 2507 с площ 317 кв.м.по касационна жалба на М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г..
Указва на тези касатори да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 32,50 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 251/2006г. на Софийски градски съд, поправено с решение от 18.03.2009г по касационната жалба на Ц. Б. С., П. М. С., А. Х. С., Ц. Б. С.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: