О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 04.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1470 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Д. И. против решение № 426/26.06.2009г., постановено по гр.д. № 400/2009г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 51 от 16.03.2009г. по гр.д. № 104/2008г. на Балчишки РС. С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторката против бившия й съпруг Д. Т. Д. на два земеделски имота: лозе от 6,928 дка в м. “М”, имот 022015 и нива от 3,072 дка в м. “М” и двете в землището на с. Ц., Община Б..
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че не се доказва правото на собственост върху двата процесни имота да е придобито от двамата съпрузи възмездно на годно основание да ги направи собственици, поради което имотите не са съпружеска общност, прекратена с развода между тях с влязло в сила решение на 02.11.2007г. Съдът е констатирал, че двама имота са възстановени на ответника с решение № 27Ц01/08.04.1999г. по преписка № 115/1992г. на лично основание, въпреки че не са били заявени. За тези имоти заявление е подал П. И. Р. , на който първоначално са признати за възстановяване с решение 20-1/08.04.1996г., тъй като ги е притежавала наследодателката му, но след това с решение № Р20-5/16.03.1998г. е постановен отказ за тях с мотив, че те са възстановени по преписка № 1* Това е станало след подаване на декларация от П. И. Р. , че баща му е продал тези два имота на ответника, роден 1957г. и е съгласен те да се възстановят на него. Доказателства за тази продажба до колективизацията не са представени. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че с пари от продадени акции, лична собственост на ищцата са купени два земеделски имота от съпрузите по време на брака им. Доказателства за тази продажба не се представят. От заключението на СТЕ може да се направи извод, че продажба в нотариална форма не е била сключена, а неформално постигнатото споразумение за продажба на двете ниви е оформено от ПК чрез възстановяване право на собственост.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост защото съдът не е обсъдил събраните доказателства по отделно и в съвкупност.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран следния въпрос: с постановяване на последващо решение на ПК, с което се възстановяват земеделски имоти, които не са заявени, но са заплатени от двамата съпрузи на наследник, заявил земята по друга преписка, считат ли се съпружеска общност тези имоти. Касаторката се позовава на противоречиво разрешаване на този въпрос, тъй като в решение № 8111/06.01.2006г., І гр.о. на ВКС и Р № 1*8г. на ІІІ гр.о. на ВКС е прието, че придобитото по спогодба по време на брака чрез доплащане имущество става съпружеска общност за доплатената част. Освен на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, касаторката се позовава и на основанието по т.3 от този текст, като счита, че отговора на този въпрос ще представлява интерес за правоприлагането.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първия повдигнат с касационната жалба правен въпрос – представлява ли съпружеска общност недвижим имот, който е възстановен на лично основание на някой от съпрузите с решение на ПК /ОСЗГ/, ако се докаже, че двамата съпрузи неформално са го заплатили по време на брака си и това се признава от продавача. Този въпрос е свързан с предмета на конкретното дело и отразява специфична хипотеза, която е изключение. От отговора му обаче би зависил изхода от спора. Затова съдът приема, че е обосновано общото основание за допускане до касация до колкото е формулиран конкретен правен въпрос, свързан с предмета на спора, от отговора на който зависи разрешаването му.
Двете посочени допълнителни основания по чл. 280, ал.1 т. 2 и 3 от ГПК обаче не са налице. Посочената от касаторката съдебна практика касае хипотезата когато има действително придобиване на вещни права възмездно от двамата съпрузи по време на брака с годно основание да ги направи собственици – спогодба.. От фактическата обстановка по казуса се разбира, че няма валидно придобиване на правото на собственост по време на брака, тъй като няма оформена с нот. акт покупко-продажба. Липсата на форма за действителност на тази сделка не може да се замести с решение на ПК. Тя също не е имала основание за възстановяване на собствеността на ответника, тъй като двата имота не са били заявени от него. Тъй като той е роден през 1957г. не би могъл да купи двата имота преди колективизацията. В хода на възстановяване на собствеността уговорки за прехвърляне право на собственост преди реалното му възстановяване с решение, имащо конститутивно действие нямат вещно правно действие. Въз основа на такива уговорки не може да се възстановява правото на собственост от ПК, защото не е налице хипотезата на чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ. За да се възстанови правото на собственост върху “купен” имот преди колективизацията при не спазена форма за действителност на сделката, следва да има поне писмен акт, сочещ на предаване на владението, за да може ТКЗС да е владяло имота за сметка на купувача / виж чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ/. В този смисъл предвид липсата на валидно възмездно придобиване през времетраенето на брака по смисъла на чл. 19, ал.1 от СК въззивният съд в съответствие със съдебната практика е приел, че двата процесни имота не са съпружеска общност. Цитираните от касаторката решения са неприложими, защото в случая няма валидно възмездно придобивно основание. По тези съображения не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като спецификата на случая не е породена от правната му особеност, а от фактите, които в тази връзка са изключение. Правно квалифицирани, тези факти не сочат на правна специфика, налагаща тълкуване на неясна, или непълна правна норма, или правен институт. Напротив по приложението на чл. 19 от СК от 1985г. е налице последователна съдебна практика, която е единна по въпроса, че за да има съпружеска общност следва да има юридически валидно възмездно придобиване по време на брака. Затова не се налага отново тълкуване за създаване на нова, или промяна на съществуващата съдебна практика, поради което не е налице и това наведено основание за касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 426/26.06.2009г., постановено по гр.д. № 400/2009г. на Добрички окръжен съд по касационна жалба, подадена от Л. Д. И.;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: