О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 21.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1279 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. К. против решение № R-44 от 13.06.2009г., постановено по гр.. № 860/2008г.на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1522/10.10.2008г. по гр.д. № 461/2007г. на Бургаски РС. С последното е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в гр. Б., кв. “С”, УПИ * в кв. 12 с площ 262 кв.м., като реализираната от проданта цена се разпредели съобразно квотите от съсобствеността така: 2/6 части за В. Г. Г., за него и В. Д. Г. в общ дял ? и за касатора Д. К. – 1/6 част.
За да постанови това решение, въззивният съд е отчел, че единственият допуснат до делба недвижим имот е неподеляем и не е жилище. Това, че върху него се предвижда изглаждане на сграда с обекти – магазини, офиси и гаражи не е основание за предоставяне на дворното место в дял на всички съделители.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че неправилно е избран способа за извършване на делбата и защото не е определена първоначалната цена, при която да се започне надаването..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два въпроса в съответствие с решаващите мотиви на съда – по какъв способ следва да се извърши делбата когато върху допуснатото до делба дворно место, в което няма жилище се предвижда застрояване на сграда с множество обекти, достатъчни за разпределение между съделителите и следва ли съдът да определя с решението за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан първоначална цена за нея. По тези два въпроса, касаторът счита, че е постановено решение в противоречие с ПП № 2/1982г. – основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, че е налице противоречива съдебна практика, както и че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК с оглед точното прилагане на закона.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не са обосновани и не са налице основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първия повдигнат с касационната жалба правен въпрос – по какъв способ следва да се извърши делбата когато върху допуснатото до делба дворно место, в което няма жилище, се предвижда застрояване на сграда с множество обекти, достатъчни за разпределение между съделителите, е разрешен от въззивния съд в съответствие със закона – чл. 288, ал.1 от ГПК /отм/ и практиката по неговото приложение. Щом единствения допуснат до делба недвимиж имот не е жилище, а е неподеляемо дворно место, няма друг способ, по който може да се извърши делба освен публичната продан. Постановките на ПП № 2/1982 г. относно недопустимостта на делбата на дворно место, в което се предвижда изграждане на жилище, или вила за всеки съделител се основават на други обществени отношения, когато българските граждани можеха да притежават ограничен брой имоти и действаше специален ред за прехвърлянето им. Нормата на чл.58 от ЗТСУ/ отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г. / предвиждаше възможност за одобряване на архитектурен проект, предвиждащ изграждане на толкова обекта, колкото са съсобствениците и без съгласието на някой от тях. Това бе основание да не се допуска делба на незастроено дворно место, но този въпрос касаеше фазата по допускане на делбата, по която вече има влязло в сила решение между страните по настоящото дело, а и ЗТСУ вече е отменен. Така цитираната задължителна практика е неприложима по въпроса за извършване на делбата, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.2 т.1 от ГПК.
Твърдението за наличие на противоречива съдебна практика по първия въпрос е голословно. Касаторът не обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, защото не представя и не се позовава на решения на ВКС и съдилищата в страната по отделни казуси, с които да е извършена делбата на незастроено неподеляемо дворно место между няколко съделители по друг начин, различен от публичната продан. И на това основание не следва да се допуска касация.
Първия поставен процесуален въпрос е разрешен с нормата на чл. 288, ал.1 от ГПК /отм/. Хипотезата е уредена и в чл. 348 от действащия ГПК. Тези норми не са непълни, или неясни, поради което не се налага тълкуването им за изясняване на точния смисъл, вложен от законодателя в тях. Публичната продан е единствен способ за извършване на делбата, т.е. за прекратяване на съсобствеността с възможност съделителите да участват в нея, когато до делба е допуснат само един имот между няколко съделители, той е неподеляем и не могат да се формират дялове. Разбирането на касатора, че имота следва да се постави в дял на тримата съделители, между които е допусната делбата противоречи на смисъла на делбеното производство и конкретно на целта на фазата по извършването – да се ликвидира съсобствеността.
Втория въпрос – дали съдът в решението за изнасяне на имота на публична продан следва да определя първоначалната цена, при която следва да започне проданта също е разрешен в съответствие с актуалната трайна съдебна практика. Р № 38/30.01.1996г. по гр.д. № 565/95,І гр.о. на ВС, Р № 209/22.03.1994г. по гр.д. № 67/1994г. І гр.о. на ВС, Р № 538/25.06.2004г. по гр.д. № 173/2004г., І гр.о. на ВКС. С тези решения се приема, че оценката на допуснатия до делба недвижим имот, който се изнася на публична продан се изследва от съда за определяне на държавната такса, а цената, при която следва да започне публичната продан се определя от съдия изпълнителя при описа на имота. Това е така, защото между постановяване на решението за изнасяне на имота на публична продан и изпълнителното производство по извършването й е възможно, а и най- често е така/ да изтече продължителен период от време,през който се променят условията на пазара и оценката, определена в съдебното производство е неактуална. Представеното решение № 1151/20.V.1970г. по гр.д. № 795/1970г. на І гр.о. на ВКС, в което е застъпено противното становище е изолирано и неактуално. По тези съображения не е налице основанието по чл. 2280, ал.1 т.2 от ГПК за допускане до касация.
Разрешаването на втория процесуален въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото първо защото има последователна съдебна практика по него, която не се нуждае от коригиране и второ: защото не касае до някаква специфична хипотеза, за чието разрешаване е необходимо отново казуално произнасяне на ВКС. Затова и на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № R-44 от 13.06.2009г., постановено по гр.. № 860/2008г.на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. А. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: