О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 10.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1419 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Г. Т. и Г. Г. Т. против решение от 18.03.2009г. по гр.д. № 3055/2008г.на СГС, с което е оставено в сила решение от 12.05.2008г. по гр.д. № 9368/2005г. на СРС, с което е отхвърлен иска за делба, предявен от тях против В. Н. С. и Н. А. С. , починал в хода на процеса и заместен от наследниците си С. А. С. и Н. Н. В. по отношение на УПИ * от кв. 124 с площ 740 кв.м. по плана на с. Л., Столична община, район Панчарево, ведно с построените в него двуетажна и едноетажна жилищни сгради.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че дворното место и построените в него едноетажна и двуетажна жилищни сгради не са останали съсобсвени след смъртта на общите наследодатели А. К. С. , починал на 31.03.1991г. и съпругата му Н. В. М. , починала на 12.12.1983г., бракът между които е сключен 1938г. Ищците са наследници на тяхната дъщеря Я. А. Т. , починала на 08.02.2004г., а С. А. С. и Н. Н. В. са наследници на починалия на 21.03.2006г.- в хода на процеса техен син Н. А. С. Този извод съдът е мотивирал с установеното по делото: С н.а. № 37,т. ХІІІ/30.11.1967г. общия наследодател е признат за собственик на едноетажна сграда, построена 1948г. в парцел ****, а с делбен протокол от 04.12.1967г. по гр.д. № 3604/1967г.получава в дял и дворното место, съставляващо този парцел, като поема задължението да се грижи и издържа баща си, т.е. по отношение на дворното место възниква съпружеска общност до колкото брака му е съществуващ към момента на влизане в сила на СК от 1968г. С н.а. № 192,т.VІІ28.03.1969г. дарява сина си Н. А. с ? ид.ч. от едноетажната жилищна сграда и по гр.д. № 653/1969г. извършва делба с него, като с делбен протокол от 29.03.1969г.по силата на който Н. С. получава в дял 1/2 ид.ч. от дворното место, 1/3 ид.ч. от масивната жилищна сграда в него и е учредено право на строеж на втория етаж. От СТЕ е видно, че в периода 1967-1969г.се изгражда двуетажната жилищна сграда. С н.а. № 69, т.1/20.01.1983г. Андрей С. е признат за собственик по давност само на дворното место. С н.а. № 72,т. ХХХ/17.11.1983г. Андрей С. е дарил внука си с ? ид.ч. от дворното место, съставляващо парцел **** от кв. 124, а заедно със съпругата си и първия етаж от двуетажната жилищна сграда. Останалите в наследство от Н. С. части от дворното место и евентуално от сградите, съдът е приел, че са придобити по давност от сина Н. С. по възражение за придобивна давност, направено в хода на процеса пред РС от наследниците му.
Съдът, позовавайки се на приетото за безспорно въз основа на признанието на ищците в молбата им от 22.11.2006г. и на показанията на св. С е приел, че след смъртта на общия наследодател А дъщеря му Я. не е била допущана от брат си в наследствения имот с довод, че той е негова собственост и тя няма право да влиза в къщата му, т.е., че е доказан както обективния, така и субективния елемент на владението върху целия недвижим имот, предмет на иска – дворно место с две жилищни сгради в него, демонстрирано явно и необезпокоявано от брат й Н. С. .
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че делото било решено при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно подвеждане на фактите към правната норма. Касаторите навеждат довод за неправилно приложение на нормите, уреждащи института на придобивната давност, за необсъждане на писмените доказателства и за неправилно присъждане на разноски на ответниците.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два процесуални въпроса – необходимостта съдът да обсъди всички доказателства и да изгради собствени изводи в съответствие с ТР № 1/2000г. на ОСГК и за това, че разноските по делото следва да се присъждат съобразно дела на съдебителите, който принциип според касаторитене е приложен.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с касационната жалба правен въпрос е свързан с обсъждане от съда на доказателствата, дали обявеният за безспорен факт остава такъв до края на производството и съдът може ли да си отмени определението по чл. 109, ал.4 от ГПК /отм/, ако приеме, че този факт е спорен. Касаторите считат, че по този въпрос съдът е процедирал в противоречие с ТР № 1/2000г. на ОСГК и на Р № 70/30.11.1980г. по гр.д. № 65/1980г. на ОСГК, според което при противоречие на свидетелските показания, съдът следва да изложи съображения защо дава вяра на едни свидетели за сметка на други.
Вторият правен въпрос е наследникът Н бил ли е владелец на частите на сестра си, или е бил само техен държател. По този въпрос, касаторът също счита, че решението е в противоречие с Р № 70-80-ОСГК.
Третия въпрос е процесуален и касае разноските в делбеното производство, когато иска за делба е отхвърлен.
При действието на отменения ГПК след измененията му от 1997г. съдът нямаше задължение да указва на страните събирането на доказателства. Затова непълнотата на доказателства не бе касационно основание по отменения ГПК, не е такова и сега. Нормата на чл. 188 от ГПК /отм и практиката по приложението й: задължава съда да обсъди относимите към спора доказателства. Интерпретацията обаче, която ще им даде се основава на неговото вътрешно убеждение и на правните норми. В този смисъл сам по себе си въпросът за обсъждане на доказателствата не е основен по делото, защото така поставен той не определя изхода от спора. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е формирал изводите си въз основа на тях и затова решението не е постановено в противоречие с ТР № 1/2000г. на ОСГК, изискващо въззивната инстанция, като такава по същество да формира собствени изводи по спора. По тези съображения, първия поставен правен въпрос не определя изхода от спора и не е основен, т.е. не обуславя наличието на общото основание за допускане до касация.
Вторият въпрос касае приложението на материално правните норми на чл. 68 и чл. 79 от ЗС. Съдът е съобразил приложението на тези норми и съдебната практика по приложението им, изискваща преценка дали наследника е трансформирал държането на идеалната част на сънаследника във владение за себе си, демонстрирайки това пред него с конкретните доказателства. Самите касатори са признали с подадената от тях молба от 22.11.2006г., че Н. С. не е допускал сестра си и тяхна пряка наследодателка Я в имота, защото го е считал за своя собственост още от 1991г. и това е продължило и до предявяване на иска от тях. В този смисъл са и свидетелските показания на св. С. Показанията на св. С, че Я. идвала на гости на брат си не са в противоречие с изложения от другия свидетел факт и признанията на ищците в цитираната молба, че тя не е допускана от него до имота, като собственик, защото той се считал за такъв. Съдът е изложил мотиви кои свидетелски показания възприема и защо. Така въззивното решение не противоречи и на ТР № 7* поради което допускането до касация по този въпрос е необосновано.
Относно разноските, касаторите неправилно се позовават на съдебна практика, отнасяща се до разноските, когато иска за делба е уважен и такива са присъдени съобразно дяловете на страните. При отхвърляне на иска за делба, ищците дължат разноските изцяло поради неоснователното сезиране на съда. В този смисъл и по този въпрос не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.03.2009г. по гр.д. № 3055/2008г.на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Й. Г. Т. и Г. Г. Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: