О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1695 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. И. против решение № 319/22.05.2009г. по гр.д. № 745/2007г. на Плевенски окръжен съд, с което частично е отменено решението по гр.д. № 259/2004г. на РС-Червен бряг и вместо това е уважен иска по чл. 108 от ЗС против касатора, като той е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на М. Д. М. , починал в хода на производството, заместен от наследниците си В. В. М. , Д. М. Д. и В. М. Д. върху 2,100 дка, съставляващи част от имот 248030 по плана за земеразделяне на гр. Ч. бряг, целият с площ 4,148 дка, той е осъден да му заплати обезщетение за лишаване от ползване на този имот за периода 15.10.1999г. – 19.08.2004г. в размер на 5392,50 лв. Оставено е в сила решението на РС в частта, с която ищецът е осъден да заплати на касатора разходи за извършени подобрения в имота в размер до 5916,50 лв., като за разликата до пълния предявен размер 7800 лв. е отменено решението на РС и претенцията е отхвърлена. На касатора не е признато право на задържане.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът, респективно неговите наследници се легитимират като собственици с неоспорения и имащ обвързващ съда доказателствена сила констативен н.а. № 16,т.3/15.10.1999г., издаден въз основа на решение на ПК и договор за доброволна делба. Тъй като касаторът не е доказал твърдението си, че е получил имота като ползувател по акт на МС, е прието, че ползва имота без основание и като недобросъвестен владелец. Затова е осъден да заплати обезщетение на ищеца, респективно наследниците му за лишаване от ползване и добиви Същевременно е уважен и предявения насрещен иск от ответника за разходите за извършените от него подобрения, като обикновен владелец. Не му е признато качеството на добросъвестен владелец, защото няма основание, годно да го направи собственик. Поради това не му е признато правото на задържане, на което имат право само добросъвестните владелци и приравнените на тях добросъвестни подобрители.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено при не изяснена фактическа обстановка, при непълнота на доказателствата..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, но касаторът4 счита, че произнасянето на ВКС по всички поставени по делото въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация В. В. М. , Д. М. Д. и В. М. Д. оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, като молят то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно. Излагат довод, че непълнотата на доказателствата не е нито касационно основание, нито основание за допускане до касация на възивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото се касае до не оценяем иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Един от критериите, по които се селектират делата с оглед допускането им до касационен контрол е формулираният от касатора основен материално правен, или процесуален въпрос, разрешен от възивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК. Това изискване е свързано с диспозитивното начало в гражданското производство и цели да очертае предмета и пределите на касационната проверка. Формулираният основен правен въпрос е общото основание за допускане до касация, необходимо при всяка от трите хипотези, дефинирани в чл. 280, ал.1 от ГПК и обуславящи допълнителното основание за допускане до касация. Този въпрос следва да е свързан с предмета на спора и разрешаването му да обуславя крайния изход от него
Касаторът не е формулирал нито един въпрос, а съдът служебно не може да го извлича от съдържанието на касационната жалба, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Препращането към всички разрешени въпроси от въззивния съд също не е достатъчно, защото това противоречи на диспозитивното начало, изискващо касаторът да очертае предмета на спора пред настоящата инстанция. В този смисъл не е обосновано общото основание за допускане до касация.
По правните въпроси, разрешени от въззивния съд не е налице непълна, или неясна правна уредба и има богата съдебна практика, която не се нуждае от корегиране. Имотът, макар и застроен е попадал извън регулацията и застроен е без строителни книжа, поради което е било неприложимо изключението на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Изграждането на посочените постройки от касатора не съставлява обществено мероприятие, поради което е неприложим и чл. 19б от ЗСПЗЗ. Касаторът не се е легитимирал като ползувател, поради което и терена на процесния имот не такъв по пар.4 от ЗСПЗЗ. По въпроса за качеството на касатора като недобросъвестен владелец и правата, произтичащи от това за двете страни е приложимо ПП № 6/1974г., което съдът е приложил правилно и не се нуждае от промяна.
По изложените съображения, възивното решение не следва да се допуска до касация, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 319/22.05.2009г. по гр.д. № 745/2007г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. И. И.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: