О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 26.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1514 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К. С. против решение № 128/01.07.2009г., постановено по гр.д. № 1204/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 335/16.10.2008г., постановено по гр.д. № 441/2005г. на РС- Г. Д. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на ответниците Г. К. С. и И. Б. С., че той е собственик по приращение на 3775/15270 ид.ч. застроена площ и 8225/33350 ид.ч.от разгърнатата застроена площ от масивната двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ * от кв. 55 по сега действащия план на гр. Г. с площ 450 кв.м., както и да се осъдят ответниците да предадат владението върху имота и да се отмени н.а. № 156,т.2, рег. № 3* н.д. № 336/2005г. на нотариус Л. до размер на посочената идеална част от застроената площ на къщата.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че ищецът е собственик на 5/12 ид.ч., а ответника /негов брат притежава ? ид.ч. от дворното место. Ищецът е учредил с н.а. № 112,т.1/1993г. на брат си правото на строеж за неговата идеална част за изграждане на жилищна сграда на два етажа със застроена площ 87 кв.м. и разгърната застроена площ 174 кв.м. Ответниците обаче /съпрузи/ са изградили жилищна сграда с площ 152,70 кв.м. и разгърната застроена площ 335,50 кв.м. Построеното в повече е 75 кв.м. и с разгърната застроена площ 161,50 кв.м. Допълнително построената площ обаче попада извън границите на имота в общинско место, предадено по регулация към парцела, за което не са били уредени регулационните отношения с общината. Затова съдът е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на допълнително построената площ от сградата.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, защото мотивите били само с няколко изречения, поради което решението било и необосновано.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не е формулиран правен въпрос, на който възивният съд да е отговорил неправилно. Излага се довод, че оскъдните мотиви са приравнени на липса на мотиви и това е в противоречие с ТР № 1/2000г.на ВКС.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С касационната жалба не е формулиран правен въпрос, който следва да очертае предмета на касационното производство, а това е общото основание за допускане до касация. Поставя се общо въпроса, че решението съдържа кратки мотиви по основния въпрос дали е станал собственик по приращение на построената в повече площ. Мотивите и по новия ГПК не са част от решението, а се излагат към него – чл. 236, ал.2 от ГПК. Процесуалният закон, а и съдебната практика не съдържа изисквания колко да е мотивиран съдебния акт. Достатъчно е в него да са изложени основните решаващи мотиви, свързани с предмета на спора и обусловили волята на съда. Определящо е съдържанието им, а не обема. Касаторът в изложението към касационната жалба излага доводи за неправилност на решението поради необосноваността му, защото съдът не се е съобразил с официално издадената скица от техническата служба, а е кредитирал заключението на вещото лице, извършило измервания на место. Необосноваността не е въведена като основание за допускане на касационно обжалване в чл. 280, ал.1 от ГПК. Тя е касационно основание по чл. 281 от ГПК, по което съдът се произнася само ако допусне касационно обжалване при наличие на основното и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1 от ГПК. Така дори съдът да бе изложил и допълнителни мотиви от това не следва, че те биха обусловили друг правен резултат. В този смисъл доводът в изложението към касационната жалба за кратки мотиви не обосновава наличието на общото основание за допускане до касация. Тъй като съдебната практика не съдържа изисквания за обема на мотивите, а единствения довод на касатора е обсъден от съдилищата по същество, както и възражението на ответниците, то не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Въззивното решение не противоречи със задължителната съдебна практика, на която се позовава касатора – ТР № 1/04.01.2001г., поради което не следва да се допуска до касация. Съдебната практика на ВАС е постановена в административно производство и не е такава по смисъла на чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК, формирана само от гражданските съдилища по разгледани гражданско правни спорове.
Повдигнатият правен въпрос дали съдът е обвързан със задължителна доказателствена сила на официално издадената скица от техническата служба, или правилно е кредитирал заключението на допълнителната СТЕ е въпрос на преценка на доказателствата и на формиране на вътрешното убеждение на съда, което само по себе си не е предмет на касационен контрол. Относно това, че към парцел **** от кв. 55 по плана на гр. Г. от 1992г. и от скицата, издадена от техническата служба е видно че се придава общинско место, за което няма данни да е приложена регулацията според същата скица и двете СТЕ.. С отмяната на ЗТСУ отпадна автоматичното действие на дворищната регулация, а от двете СТЕ се установява, че и в срока по пар.6 от ЗУТ тя не е приложена. Следователно отговора на поставения въпрос не обуславя крайния изход от спора, поради което не формира общото основание за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128/01.07.2009г., постановено по гр.д. № 1204/2008г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. К. С. против
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: