О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 29.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1375 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. А. К. против решение от 18.02.2008г. по гр.д. № 522/2007г. на Софийски градски съд. Касаторката не посочва в каква част обжалва това решение, твърди че то и решението по гр.д. № 5771/1996г. са нищожни на основание чл. 75, ал.2 от ЗН, защото тя не е участвала в делбата.
Касаторката навежда довод за нищожност на решението поради това, че не е била надлежно представлявана в делбеното производство, защото майка й Л. Д. Г. е починала в хода на първата фаза – на 12.08.1996г. Конституирани са тя и сестра й Л. Р. По делото е било представено пълномощно, подписано от двете и други двама съделители, с което упълномощават адвокат Ч да ги представлява и те са призовавани чрез нея в хода на първата фаза и до 15.02.2006г. Касаторката Л. К. твърди, че живее в Куба от 1989г., идвала си е само за погребението на майка си и не е упълномощавала никой за представителство по това дело. Първото дадено от нея пълномощно по гр.д. № 5771/1996г. е на Б. Д. с представителна власт да упълномощи адвокат Д. То е заверено м. май.2007г. в Посолството на България в Куба. На 12.05.2008г. тя заверява още едно пълномощно за Б. Д. от Куба и декларация за изложеното в жалбата. На 21.05.2008г. Д. упълномощава адв. Д. Той също е съделител, но в пълномощното не е посочено, че действа от името на Л. К.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се повтаря касационната жалба. С него се поставя въпросът нищожно ли е решението по извършване на делбата, ако някой от съделителите, макар да е конституиран като страна, не е бил надлежно представляван от пълномощник и нищожна ли е такава делба на основание чл. 75, ал.2 от ЗН. Представя съдебна практика по този текст, с което е прието, че е нищожна делбата, ако в нея не е участвал някой от съсобствениците.
Ответниците по касация Л. С. К., П. С. В. и З. С. В. оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от надлежно упълномощен адвокат на процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Съдът приема, че се обжалва само решението по извършване на делбата, тъй като решенията по допускането й са влезли в сила и не могат да бъдат предмет на касационно производство. В частта по сметките, въззивното решение не засяга претенции предявени от, или против касаторката. Затова съдът приема, че предмет на касационно обжалване е само въззивното решение в частта му, с която делбения имот е изнесен на публична продан. За тази част от решението не е налице отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК с оглед стойността на изнесения на публична продан имот в центъра на София.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с касационната жалба правен въпрос е нищожно ли е решението по извършване на делбата, ако някой от съделителите, макар да е конституиран като страна, не е бил надлежно представляван от пълномощник и нищожна ли е такава делба на основание чл. 75, ал.2 от ЗН.
Основанието за нищожност на делба са различни от основанията за нищожност на съдебно решение, с което тя е допусната, или извършена. Делбата е нищожна когато с нея не е участвал някой съсобственик, но решението, с което тя е допусната или извършена е валиден съдебен акт, т.е. когато решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, да изразява волята на съда, да е в писмена форма и да е подписано от членовете на състава на съда. Ако решението не отговаря на тези изисквания, според гражданско процесуалната теория е нищожно. Доводи за нищожност на решението в посочения смисъл не се излагат от касаторката.
Решението по допускане на делбата е влязло в сила и с него е определена квота от процесния магазин за касаторката, поради което не е налице хипотезата на чл. 75, ал.2 от ЗН. Този въпрос не подлежи на обсъждане във втората фаза на делбата, защото не определя способа, по който тя ще бъде извършена. Касае се за един обект – магазин, за който е недопустимо възлагане, а съделителите са много и е невъзможно разпределение по чл. 292 от ГПК /отм/ Затова поставеният от касаторката въпрос, като не обуславящ крайния извод на съда по прекратяването на съсобствеността не обосновава наличието на общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК – наличие на правен въпрос, който да е разрешен от съда при наличие на някое от основанията по т. 1-3 от този текст. Само по себе си това е основание да не се допуска касация.
Касаторката е упълномощила съделителят Б още през м. май 2007г. да я представлява по гр.д. № 5771/1996г., включително и по т. 3 да упълномощава адвокати от нейно име. Към този момент е било висящо възивното производство преди първото съдебно заседание в него, но Д. е упълномощил адвокат едва на 21.05.2008г. – след постановяване на въззивното решение. Не изпълнението на задълженията на пълномощника да преупълномощи своевременно адвокат не сочи на процесуално нарушение на съда. В същото време в хода на възивното производство, касаторката е призовавана чрез сестра си в гр. С., която не е възразила срещу невъзможността да предава призовките. Така твърдението за неучастие на касаторката в делбеното производство не съответства на фактите по делото, поради което поставения от нея въпрос за нищожност на делбата поради неучастието й не е разрешен от въззивния съд по начина, който да сочи нищожност на делбата. Възивното решение не е постановено в противоречие с цитираната от касаторката практика на ВКС – Р № 146/18.02.2002г., която касае не участие в делбата на съсобственици, които изобщо не са били конституирани като страни. В този смисъл не е доказано и твърдяното допълнително основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК – наличие на противоречива съдебната практика.
По изложените съображения, предвид не обосноваването на общото и твърдяното допълнително основание за допускане до касационен контрол на възивното решение не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.02.2008г. по гр.д. № 522/2007г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Л. А. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: