О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 19.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1507 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Х. Д. против решение № 717 от 27.04.2009г., постановено по гр.д. № 116/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 89/01.12.2008г., постановено по гр.д. № 825/2008г. на Пловдивски РС, с което е уважен предявеният от Е. Г. П. иск по чл. 108 от ЗС против касаторката и сина й А. П. Д. за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху овощна градина с площ 1,720 дка, находяща се в землището на с. Р., в м. +Умалето” , съставляваща имот 003042 по плана за земеразделяне.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищцата Е се легитимира като собственик на основание покупко-продажба, оформена с н.а. № 82/09.02.2005г., тъй като праводателят й Г. П. е придобил правото на собственост върху прехвърляния от него имот на основание реституция по ЗСПЗЗ с решение № 24074/17.09.1996г. в полза на наследници на П. П. И. и договор за доброволна делба, сключен на 24.02.1999г. Съдът е преценил като неоснователно възражението на ответниците за изтекла в полза на касаторката придобивна давност върху овощната градина от 1992г. до предявяване на иска – 29.02.2008г. Мотивирал се е с това, че фактическата власт върху имота не е била спокойно придобита и несмущавано осъществявана и не е продължила 10 години, защото към 2005г. и ищцата е осъществявала правомощието си като собственик да владее имота си като бере плодовете. Съдът е приел, че не е налице и субективния елемент, защото владението от ответницата не е манифестирано по явен начин по отношение на собственика – ищцата.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – нормите,уреждащи института на придобивната давност. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: могат ли да настъпят правнните последици от придобивната давност, ако фактическата власт е придобита по насилствен начин, какво включва израза “несмущавано упражняване на фактическа власт”, спрямо кого следва да се демонстрира намерението за своене – по отношение на всички, или спрямо действителния собственик и от кой момент се придобива правото на собственост – при изтичане на срока, или след позоваване на този придобивен способ. Касаторът се позовава на противоречиво разрешаване на тези въпроси в съдебната практика, като представя Р № 1219/26.08.1998г. по гр.д. № 2911/1996г. ІV гр.о., според което владението на имота в изискуемият се от закона срок прави владелеца собственик макар то да не е придобито правомерно, а давността се прекъсва само по указания в закона ред. и Р № 1064/03.04.1969г.по гр.д. № 51/1969г., според което не прекъсна съществуващото владение върху една вещ претенциите и оспорванията на други лица, които нито са предявили иск срещу владелеца, нито са установили своя фактическа власт повече от шест месеца.
Ответникът по касация Е. Г. П. не взема становище по допускането на въззивното решение до касационен контрол,
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба правни въпроси – “могат ли да настъпят правнните последици от придобивната давност, ако фактическата власт е придобита по насилствен начин, какво включва израза “несмущавано упражняване на фактическа власт”, спрямо кого следва да се демонстрира намерението за своене – по отношение на всички, или спрямо действителния собственик и от кой момент се придобива правото на собственост – при изтичане на срока, или след позоваване на този придобивен способ”. По тези въпроси има богата съдебна практика. От отговорът им обаче не зависи пряко изхода на спора поради следното. Правото на собственост върху процесната овощна градина е възстановено на праводателите на ищцата с решение № 24074/17.09.1996г. Възстановяването е с план за земеразделяне, а предявеният иск цели установяване правото на собственост към настоящия момент и е без значение, че наследодателят на ответницата е имал овощна градина на същото место.. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече нова давност от влизане в сила на тази норма, т.е. от 23.11.1997г. С исковата молба по гр.д. № 2322/2006г. на ПРС, подадена на 12.10.2006г. по която образуваното дело е прекратено поради недопустимост на иска, касаторката Н. Д. е направила признание, че е владяла имота до м. юни 2006г. Така изтеклата давност до 23.11.1997г. не се зачита, а от тази дата до изгубване на владението не е изтекъл десет годишен срок за придобиване по давност, което прави възражението на ответниците неоснователно. По тези съображения отговорите на поставените правни въпроси в изложението към касационната жалба не определят крайния изход от спора, макар да са включени в предмета на спора поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 717 от 27.04.2009г., постановено по гр.д. № 116/2009г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. Х. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: