О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 28.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1344 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. Г., М. Х. Н., Г. Х. Г. и М. Й. Г. против решение № 907 от 22.05.2009г., постановено по гр.д. № 47/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 128/15.10.2008г. по гр.д. № 651/2008г. на Пловдивски РС в частта, с която е отхвърлен иска за делба на незастроено дворно место с площ 500 кв.м., находящо се в с. Я., съставляващо УПИ *Х-665 от кв. 73 и вместо това е допусната делба на този имот между Т. Г. А., М. Й. И. Й. , Г. Х. Г. и М. Й. Г. при квоти по 1/3 ид.ч. за първите две и общо 1/3 ид.ч. за последните двама.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че общия наследодател Г, починал на 05.11.1986г. е бил признат за собственик по давност на дворно место от 1425 кв.м., ведно с построените в него къща и други постройки по време на брака си с М. Х. М. , починала на 25.03.2006г. с н.а. № 498,т.ІІІ/1961г.. Приживе той, със съгласието на съпругата си е прехвърлил с н.а. № 169,т.1/10.02.1978г. на сина си Х. Г. Г. , починал на 28.12.2005г., чийто наследници са касаторите Д. Д. Г., М. Х. Н., Г. Х. Г. застроения парцел **** с площ 920 кв.м.. В тази част иска за делба е отхвърлен от РС и решението е влязло в сила. Останалата част от имот 665, заснета с пл. № І* с площ 500 кв.м., без сгради, не оградена от към парцел ****Х-665 е предмет на възивно производство. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответниците по иска /сега касатори/ за придобиване по давност на тази незастроена част от целия бивш имот, сега съставляваща самостоятелен УПИ *Х-665 с площ 500 кв.м. За тази част ответниците Д. Д. Г., М. Х. Н. и Г. Х. Г. са се снабдили с н.а. по обстоятелствена проверка № 145,т. ХІІІ/11.12.2007г. и с н.а. № 146,т. ХІІІ/11.12.2007г. първите две продават на третия по време на брака му с М. Й. Г. своите 2/3 ид.ч. от този имот. Въззивният съд е намерил изводите на нотариуса за придобиване по давност за неправилни, тъй като от смъртта на общата наследодателка на страните М до предявяване на иска е изминал период по-малък от две години и няма доказателства признатите за собственици по давност да са демонстрирали по отношение на останалите наследници и на преживялата съпруга на общия наследодател, че владеят цялото празно дворно место от 500 кв.м. за себе си.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради формиране на неправилни изводи от свидетелските показания и необоснованост. Твърди се и нарушение на материалния закон, но то не е развито.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани материално правни, или процесуални въпроси, не са посочени и основания за допускане до касация. Развити са съображения за неправилност на решението, като се излага довод, че касационно обжалване следва да се допусне с оглед точното прилагане на закона, което има значение за развитие на правото, но не е посочено по кой въпрос.
Ответниците по касация Т. Г. А. и М. И. Й. не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Преценката относно това кои решения подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК. Те са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане касационната жалба. Неправилността на решението не е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК.. Затова доводите на касаторката, че неправилността на решението е достатъчна, за да се допусне до касация не кореспондира на новата нормативна уредба на гражданския процес и не обосновава допускане до касационен контрол на въззивното решение.
С касационната жалба и изложението към нея не е формулиран конкретен материално правен, или процесуален въпрос, който да е част, или да е свързан с предмета на спора, респективно с предмет на въззивното решение, очертан с исковата молба и въззивната жалба. Общото посочване, че това е въпросът за правилността на въззивното решение не съставлява изпълнение на изискването за формулиране на материално правен, или процесуален въпрос и не обосновава наличието на общото основание за допускане до касация. С оглед селектирането на подлежащите на касация въззивни решения, законодателят с нормата на чл. 280, ал.1 от ГПК изисква формулиране на конкретен правен въпрос, който да е свързан с предмета на делото, или с надлежното упражняване на правото на иск за претендираното с исковата молба право и да обуславя крайния резултат от спора. Не посочването на такъв конкретен въпрос е достатъчно основание за не допускане на касационно обжалване, защото касаторът, чрез изпълнение на това си задължение очертава предмета на касационното производство, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.
Касаторите се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че е въпрос на точно прилагане на закона разглеждането от ВКС на неправилно възивно решение. За да е налице това основание следва конкретна правна норма, или комплекс от правни норми, уреждащи правен институт, имащи пряко отношение към разрешаването на формулирания правен въпрос, да са непълни, или неясни и да се нуждаят от тълкуване за изясняване на точния им смисъл и създаване на последователна и непротиворечива съдебна практика. Касаторите не посочват такива правни норми и не навеждат някаква специфика на казуса, която да налага разглеждането му от касационната инстанция с цел създаване на съдебна практика. Това основание за касация е налице и когато има празнота в закона и се налага прилагане по аналогия, или когато създадената вече съдебна практика е неактуална, защото не отговаря на съвременните обществени отношения и новата правна уредба. Случаят обаче не е такъв, защото се касае за делба на останал в наследство недвижим имот, за който част от наследниците са признати за собственици по давност с нот. акт по обстоятелствена проверка – въпроси, по които има детайлна правна уредба и богата съдебна практика / Р № 1* включително и задължителна такава / ТР № 70-80-ОСГК/, не е налице нова правна уредба и промяна на обществените отношения в страната.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 907 от 22.05.2009г., постановено по гр.д. № 47/2009г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба, подадена от Д. Д. Г. ЕГН-3712194412, М. Х. Н. ЕГН-6905184394, Г. Х. Г. ЕГН-6206234386 и М. Й. Г. ЕГН-6203224635.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: