О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 12.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1255 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К. Ч. против решение № 23/14.01.2009г., постановено по гр.д. № 470/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 363/01.07.2008г. по гр.д. № 1634/2007г. на Кюстендилски РС, с което е отхвърлен искът, предявен от касатора против Г. Б. Д. по чл. 93 от ЗС да бъде осъдена да му заплати сумата общо 4000 лв., представляваща част от стойността на припадащата му се 1/2 част от добивът от череши за периода 2002-2006г. вкл от общо 20 дръвчета, засадени във възстановени на наследници на К. К. Ч. два земеделски имота. За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на ? ид.ч. от двата възстановени имота, но от приложеното наказателно постановление и свидетелски показания не се установява, че именно ответницата е обрала плодовете от посочените дръвчета през периода от 2002-2006г. Съдът е приел, че наказателното постановление на областния управител за налагане на глоба на ответницата установява само еднократно бране на череши и до колкото то констатира нарушение от м. август е нелогично в този период от годината да се берат череши.
В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост на решението поради необсъждане на събраните доказателства. В изложението към нея се поставя процесуалния въпрос за необходимостта от изчерпателност на обсъждането на доказателства и доводите на страните, което повелявала нормата на чл. 188, ал.1 от отменения ГПК, но че този принцип не бил достатъчно добре проведен в новия ГПК и с оглед точното прилагане на закона и на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, съдът следвало да обсъди този процесуално правен въпрос
Ответникът по касация Г. Б. Д. оспорва допускането до касация и жалбата по същество, като твърди, че претенцията е недоказана, поради което правилно отхвърлена от въззивния съд.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е 4000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Общото основание за допускане до касационен контрол е формулираният от касатора в изложението към касационната жалба материално правен, или процесуален въпрос да е свързан с предмета на спора и да определя крайния извод. Въпроса за преценката на доказателствата, който се поставя от касатора има косвено значение за изхода от спора. Повдигнат с касационната жалба процесуално правен въпрос не е свързан пряко с предмета на спора и не предопределя изхода от делото. Той се отнася до обосноваността на решението и задължението на съда да обсъди доказателствата и доводите на страните, съгласно изискването на чл. 188, ал.2 от ГПК /отм/ Необосноваността на решението обаче не е основание за допускане до касация, а е основание, което съдът разглежда ако допусне касационно обжалване. Тази норма с аналогично съдържание се съдържа и в новия ГПК – чл. 235, ал.2 от ГПК. И при действието на новия ГПК съдът основава решението си върху приетото от него за установени, обстоятелствата по делото и закона. Доводът на касатора, че този принцип следвало да се извлече от нормите на новия процесуален закон чрез тълкуване е неоснователен, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. По приложението на чл. 188, ал.2 от ГПК има богата съдебна практика, според която съдът е длъжен да обсъди относимите и допустими доказателства и доводи на страните, което са сторили инстанциите по същество. Съдът не възприема готови изводи от доказателствата, а обсъждайки ги по отделно и в съвкупност, формира вътрешното си убеждение, което обосновава с изводите, които е направил от доказателствата. В този смисъл той не е обвързан предварително от доказателствата и развитата в изложението теза, че не може да се отклонява от “онагледените” от доказателствата изводи е несъстоятелна.
Или в обобщение наведеното от касатора в изложението към жалбата основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото по приложението на чл. 188, ал.2, от ГПК /отм/, респективно чл. 235, ал.2 от ГПК е налице богата съдебна практика, която не се нуждае от коригиране. Затова въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23/14.01.2009г., постановено по гр.д. № 470/2008г. на Кюстендилски окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. К. Ч..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: