О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 29.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1392 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. Б. против решение от 23.04.2009г., постановено по гр.д. № 501/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 596 от 03.08.2007г. в обжалваната част, с която е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот : дворно место от 820 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-694 от кв. 67 по плана на с. М., Община Д., ведно с жилищната сграда, построена в него. От реализираната от проданта цена, съобразно квотите В. К. М. следва да получи 5/8 от къщата и 9/16 от двора, касаторката С. М. Б. следва да получи 2/8 от къщата и 6/16 от двора и С. К. Д. – 1/8 от къщата и 1/16 от дворното место, при каквито квоти е допусната делбата.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, мотивирайки се със заключението на приетата единична и тройна СТЕ, че жилищната сграда е неподеляиема, защото е предвидена по проект и изградена макар и в отклонение от него като еднофамилно жилище. За дворното место е приел също неподеляемост, макар вещите лица да са докладвали, че е възможно поделянето му на два парцела, в единия от които да попадне жилищната сграда, а другия да е незастроен. В този смисъл е било и становището на Общината по чл. 201, ал.1 от ЗУТ, но тъй като страните не са инициирали действия по изготвяне на проект за разделяне, съгласно изискването на ал.3 от този текст, съдът е приел, че и парцела е неподеляем. Изложил е мотив, че не е задължение на съда, или на общината да изготвя служебно проекти за разделяне на делбения имот. Отхвърлени са претенциите за възлагане на страните по чл. 288, ал.3 от ГПК/отм/, тъй като имота е съсобствен не само на основание наследяване, а и на основание придобивни сделки, т.е. налице е смесена съсобственост, което според ТР № 1/2004г. е пречка за приложението на тази норма..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, защото не е спазен принципа всеки от съделителите да получи реален дял, не е спряно производството до разследване за извършено престъпление, изразяващо се в невярно деклариране и за неправилно приложение на чл. 201 от ЗУТ. Изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не се представя, но в касационната жалба са формулирани процесуални и материално правни въпроси. Първият от тях е следвало ли е съдът да спре производството по делото на основание чл. 182, б. “д” от ГПК/отм/ поради това, че единия от съделителите е представил първоначално декларация за семейно и имотно състояние с вписан друг имот, а след това без него. Втория въпрос според касаторката е съдът имал ли е право да изнесе имота на публична продан, щом е имало становище от Общината за поделяемост на дворното место.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с касационната жалба процесуален въпрос – следвало ли е да се спре производството на основание чл. 182, ал.1 б. “д” от ГПК /отм/ за извършване на наказателно разследване по истинността на декларация за семейно и имотно състояние не е относим към предмета на спора, защото не обуславя крайния изход от него. Видно от решението по допускане на делбата, съсобствеността е възникнала от различни юридически факти, включително и от сделка, а не само от наследяване, поради което е неприложима нормата на чл. 288, ал.3 от ГПК /отм/, а декларацията има значение за възлагането. Отделно от това реализирането на наказателната отговорност при невярно деклариране е независима от гражданския процес, в който неверността на декларираните данни може да се докаже. Подаването на декларации с различно съдържание обаче от различни дати само по себе си не значи невярно деклариране. В този смисъл първият процесуален въпрос не обосновава наличие на общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК – формулиране на правен въпрос, който да е свързан с предмета на спора и да предопределя крайния изход по делото.
Вторият материално правен въпрос е некоректно поставен. Не съществува в ГПК забрана за изнасяне на имота на публична продан, а всеки от способите за извършване на делбата е допустим и съобразно фактите по делото, съдът решава кой да приложи. При невъзможност да се възложи имота по чл. 288, ал.3 от ГПК в съответствие със тази норма и задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2004г. и неподеляемост на имота поради не иницииране на действия по изготвяне на проект за разделяне на парцела, единственият възможен начин за извършване на делбата е по чл. 288, ал.1 от ГПК – чрез изнасяне на имота на публична продан. Представената съдебна практика преди приемане на редакцията на чл. 288, ал.3 от ГПК/отм/, публикувана ДВ бр. 64/1999г. е неприложима, както и тази преди влизане в сила на ЗУТ. Съдебната практика по административни дела също е неприложима за обосноваване на основанията за допускане до касация, тъй като е постановена в административно производство. Целта на нормата на чл. 280, ал.1 от ГПК е уеднаквяване на съдебната практика, а тази цел не може да се постигне между гражданските и административни дела, защото те имат различен предмет, страни и процедура и се разглеждан се от различни съдилища.
Така поради не обосноваване на наличието на общите и допълнителни основания за допускане до касация и по двата формулирани въпроса, въззивното решение не следва да се допуска до разглеждане по същество.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.04.2009г., постановено по гр.д. № 501/2008г. на Кюстендилски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. М. Б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: