О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 03.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1664 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. К. М., М. М. М. и Ю. М. М. против решение № 1* от 27.07.2009г., постановено по гр.д. № 2108/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 16.07.2008г. по гр.д. № 9* по описа за 2006г. на Варненски РС. С последното е признато за установено по отношение на С. А. Н., че касаторите не са собственици на реална част с площ 434 кв.м.от поземлен имот 738, очертана в скицата на вещото лице на л. 99 от делото, съставляваща неразделна част към решението.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищцата има правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, защото с решение № 639/01.09.1999г. на ОСЗГ е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на Н. П. К. , починала на 11.11.1968г. върху имот № 1* с площ 12,094 дка., в очертанията на който попада част от имот 738 в м. “Д” с площ 434 кв.м. Реалното възстановяване правото на собственост на ищцата зависи от това дали ответниците, наследници на М. Т. М. са получили право на ползване върху имот 738 и дали са трансформирали това право в право на собственост на основание пар. 4а от ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че се установява идентичност на признатия за възстановяване имот с този, който е предоставен за ползване по местност, но не се установява идентичност по граници, тъй като в удостоверението за предоставяне на това право такива не са посочени. Алтернативно съдът е приел, че дори да е налице идентичност и по граници до колкото при изготвяне на плана за новообразуваните имоти двата имота съвпадат частично, то не са били налице предпоставките на пар. 4а от ЗСПЗЗ, защото касаторите не са изградили сграда по смисъла на чл. 303б от ППЗТСУ и чл. 177 от Наредба № 5/1977г. за ПНТСУ.становено е, че в местото са монтирани две бунгала с размери около 6 кв.м. Противоречиви са данните на свидетелите дали това е станало през 1990г. – преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, или през месец ноември 1991г. При извършване на ремонт през 2006г. двете бунгала били свързани с общ покрив. В имота няма прокарана вода и ел инсталация. Въз основа на тези данни, съдът е приел, че монтираните в местото дървени бунгала не съставляват сграда по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ППЗСПЗЗ.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗСПЗЗ. Конкретните доводи са свързани с това, че решението на ОСЗГ, с което е признато на ищцата право на възстановяване на собствеността е нищожно, защото не е подписано от всички членове на комисията, а дори и от секретар, поради което е неприложим чл. 15 от ЗАП /отм/, че не следва да се преценява действителността на административния акт, с който на тях им е предоставено право на ползване, но не са описани граници на имота щом ищцата не е провела против тях иск по пар. 4и от ЗСПЗЗ. Позовават се и на придобивна давност от м. 11.1997г.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси. 1.допустим ли е отрицателен установителен иск, ако ищците не са провели иск по пар.4и от ЗСПЗЗ. 2. от кой момент платилия стойността на земята ползувагел може да се позове на придобивна давност и като добросъвестен владелец ли ще владее. Поставен е и въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост след влизане в сила на П. за новообразуваните имоти.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като от поставените въпроси не зависи изхода от спора. Молят решението да не се допуска до касация, а да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с касационната жалба правен въпрос: “допустим ли е отрицателен установителен иск, ако ищците не са провели иск по пар.4и от ЗСПЗЗ” е неотносим към предмета на спора. Предмет на иска по парц4и от ЗСПЗЗ е установяване, че предоставянето на правото на ползване е станало в нарушение на нормативни актове, или при злоупотреба със служебно и партийно положение. Ищцата не се позовава на подобни основания. Поставен е единствено въпроса дали на наследодателя на ответниците е предоставено право на ползване и дали имота е достатъчно индивидуализиран. Този въпрос обаче не е предмет на иск по пар. 4и от ЗСПЗЗ. Тъй като правото на собственост на бившите собственици може да се възстанови само ако лицата, на които е предоставено право на ползване не трансформират това право в право на собствесот при наличие на предпоставките на пар. 4, и пар. 4б, от ЗСПЗЗ, то отрицателният установителен иск е допустим, защото с него се цели установяване, че не са били налице предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост. Този въпрос обаче не е предмет на иска по пар.4и от ЗСПЗЗ поради което няма зависимост на обусловеност на единия иск от другия и по този въпрос съдебната практика е последователна. Касаторите не доказват противното.
По въпроса от кой момент бившите ползуватели, които са платили стойността на земята могат да се позоват на давност, отговор дава чл. 5, ал.2 от ЗСПЗЗ. Когато земята на бившите собственици попада в терени по пар.4 от ЗСПЗЗ, правото на собственост за заявителите се възстановява с изготвяне и влизане в сила на ПНИ. До този момент е висяща административната процедура за възстановяване собственоста на заявеното право на собственост. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗСПЗЗ имотите, за които правото на собственост се възстановява по реда на ЗСПЗЗ изтеклата придобивна давност не се зачита и от влизане в сила на този текст – 23.11.1997г. започва да тече нова давност. От този момент до предявяване на иска, с което давността е прекъсната не е изтекъл 10 годишен срок за придобиване по давност. Касаторите не доказват по този въпрос наличие на противоречива съдебна практика, или разрешаването му от възззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика, поради което не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 от ЗСПЗЗ. Същевременно нормата е достатъчно ясна, по отношение на адресатите и имотите, за които се отнася, поради което не се налага тълкуването й, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Относно това дали платилите ползуватели могат да се считат добросъвестни владелци: Този въпрос не е разглеждан от възззивния съд. Основанието за трансформиране правото на ползване в право на собственост е закона – пар.4а и пар. 4б от ЗСПЗЗ. Административен акт за придобиване правото на собственост не се издава в хода на тази процедура. До влизане в сила на пар.4к от ЗСПЗЗ единствения административен акт в нея е заповед за одобряване на оценката, но от нея произтича единствено възможността да се плати стойността на земята, ако ползувателя желае да придобие правото на собственост. Ако не са били налице предпоставките за трансформиране на това право, или ползувателя не плати оценката в срок правото на ползване не се трансформира в право на собственост. В този смисъл не е налице административен акт, който да е годно основание да направи бившите ползуватели собственици, поради което той не е и основание за установяване на добросъвестно владение. И по този въпрос касатора не обосновава допълнителните основания за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК, защото не сочи задължителна, или противоречива съдебна практика, а по въпроса за добросъвестността на владението, включително и когато е основано на административен акт, киойто не е породил правни последици, има богата съдебна практика, включително и задължителна такава /ПП-6-74/.
Въпросът за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост след влизане в сила на П. за новообразуваните имоти /ПНИ/ е разрешен от нормата на пар.4к, ал.8 от ЗСПЗЗ, която не установява с какъв иск може да се разреши възникналия спор за материалното право на собственост. Тъй като на ищцата не е издадена заповед по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, тя не може да проведат положителен установителен иск за собственост. Възстановяването на правото й на собственост зависи от това дали законосъобразно бившите ползуватели са трансформирали правото си на ползване в право на собственост, поради което тя имат правен интерес да предяви иск за отричане правото на собственост на ответниците. По този въпрос касаторите не обосновават наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ЗСПЗЗ , цитираната норма на пар. 4к, ал.8 от ЗСПЗЗ е ясен и не се нуждае от търкуване за обосноваване допустимостта на предявения иск.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 27.07.2009г., постановено по гр.д. № 2108/2008г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Б. К. М., М. М. М. и Ю. М. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: