О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 30.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1587 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. К. против решение № 413 от 02.07.2009г., постановено по гр.д. № 66/2007г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 275/15.12.2006г. по гр.д. № 378/2004г. по описа на РС-Червен бряг и вместо това касаторът е осъден на основание чл. 109 от ЗС да премахне 6,70 кв.м.от стопанската си сграда, попадаща в съседния на неговия имот № 1* по плана за земеразделяне на гр. Ч. бряг, собственост на М. М. Й..:
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че изградената от касатора стопанска постройка до регулационната линия я преминава и попада с посочената площ от 6,70 кв.м. в имота, възстановен по ЗСПЗЗ на ищцата М. М. Й.. След изменение на частична квартална разработка по плана на града е предвидено изграждането на стопанската постройка до регулационната линия, но тя преминава и в съседния имот, поради което съдът е приел, че това е неоснователно действие, което пречи на упражняване правото на собственост на ищцата. Затова е уважен предявеният негаторен иск.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че изграждането на сградата било предвидено по плана и тя може да се приеме за търпим строеж, а неправилно е възстановен имота на ищцата на границата с неговия и там, където се намира продължението на сградата.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпросите търпим строеж ли е сградата, или незаконен и подлежи ли на премахване. Касаторът счита, че този въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС и, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и.3 от ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото се касае до не оценяем иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнат с касационната жалба правен въпрос търпим строеж ли е стопанската сграда, попадаща частично в имота на ищцата, или е незаконен и подлежи ли на премахване има пряко отношение към предмета на спора и определя изхода му. Съдът обаче е дал отговор на този въпрос, съобразен със съдебната практика. Тя е ясна относно това, че не е търпим строеж този, който попада в съседен имот – земеделска земя, собственост на другата страна. С представеното решение № 190/05.04.1993г. по гр.д. № 1699/1992г. е прието, че търпимите строежи не подлежат на премахване чрез иск по чл. 109 от ЗКС, но частта от сградата, попадаща извън парцела на ответника /сега касатор/ не е търпим строеж, видно от заключението на СТЕ, а и съобразно разпоредбата на пар. 16 от ЗУТ. Тази част от стопанката сграда, за която е постановено събаряне не подлежи на узаконяване, защото попада в чужд имот, поради което е неприложимо и другото, представено от касатора решение № 1364/10.11.1993г. по гр.д. № 135/1993г. ІV гр.о. на ВКС. С Решение № 20/29.01.2009г. по гр.д. № 6259/2007г. на ІV гр.о. е потвърдена трайната практика на ВКС, че не подлежи на премахване незаконен строеж, който не пречи за упражняване правото на собственост. В разглежданият в това решение казус обаче сградата попада в имот, съседен на ищеца, а в процесния казус преченето за упражняване правото на собственост се изразява в това, че част от сградата попада върху територията на съседния парцел, собственост на ищцата и е без значение дали и как точно тя ползва имота си. Решението по гр.д. № 245/20.03.2009г. по гр.д. № 5811/2007г. на ІV гр.о. на ВКС касае отношенията между суперфициарен собственик и собственика на терена на същия имот и не е относимо към казуса, предмет на настоящото дело. В конкретния случай навлизането на постройката в съседен селскостопански имот е незаконно, поради което не е налице хипотезата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ и затова решението за възстановяване правото на собственост на ищцата не е подлежало на косвен съдебен контрол за законосъобразност. Поради това приложеното решение № 1* от 13.07.2004г. по гр.д. № 585/2003г. на ІV гр.о. на ВКС е неприложимо. По изложените съображения не е налице наведеното допълнително основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК – противоречие в съдебната практика по поставения от касатора въпрос.
Наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК също не е налице. Характеристиките на търпимия строеж са дадени в пар.16 от ЗУТ. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване в хипотезата на настоящия казус.. Следователно не се налага тълкуване на тази норма за изясняване на вложения в нея смисъл с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което възивното решение и на това основание не се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 413 от 02.07.2009г., постановено по гр.д. № 66/2007г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. И. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: