О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 21.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1296 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. Д. и В. Г. И. против решение № 485 от 21.04.2009г. по гр.д. № 940 по описа за 2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3628/17.12.2007г. на Варненски РС. С последното е признато за установено по отношение на касаторите, че “Н” ООД е собственик на апартамент № 6 в гр. В. кв. 408, подрайон ІV , бул. “В” № 18, ет.2, в ляво от стълбището, с площ 106,17 кв.м. и са осъдени да предадат владението върху него на основание чл. 108 от ЗС.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ответното дружество е купило от М. и Н. М. процесния апартамент с н.а. № 14,т.V/1996г., а на тях касаторите са продали същия апартамент с действителна правна сделка – покупко-продажба, оформена с н.а. № 3/1995г., която не е нищожна на наведените с възражението им основания – не плащане на цената и липса на съгласие относно цената. Възивният съд се е мотивирал с това, че не плащането на цената по консенсуален договор не е основание за нищожност, а евентуално за разваляне на договора. Доводът за липса на съгласие също е преценен като неоснователен поради това, че в нот. акт, с който е сключена сделката е посочена цена, която е получена от продавачите и официалното удостоверяване на нотариуса в този нот. акт не е опровергано. Не посочването в предварителния договор от същата дата на цена е основание той да се приеме за нищожен, но това не се отразява на действителността на окончателния договор. Обстоятелството, че посоченото в предварителния договор капаро е по-високо от записаната в нот. акт цена е индиция за симулативност на сделката относно цената, но не е основание да се приеме, че липсва съгласие за цената, щом и двете страни са направили изявления в нот акт, с който е оформена сделката и са се подписали под тях.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два въпроса: Нищожен ли е договор за продажба, оформен в нот. акт, в който е вписана цена страните са направили изявление за нея, а продавачите – че им е платена, ако в същия ден е подписан предварителен договор между същите страни, в който не е вписана цена, но е посочено платено капаро по-високо от цената и не плащането на цената основание ли е за нищожност на сделката, тя произвежда ли действие.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, защото първия поставен въпрос е ирелевантен за изхода от спора, а по втория, съдебната практика, включително и с обжалваното решение е единна.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с касационната жалба правен въпрос е разрешен от въззивния съд съобразно доказателствата по делото и нормата на чл. 143 от ГПК /отм/, като е зачетена доказателствената сила на официалния удостоверителен документ, съдържащ изявление на продавачите /сега касатори/ за размера на продажната цена и че са я получили. Липсата на уговорка по този въпрос в предварителния договор го прави недействителен, но това не се отразява на действителността на окончателния договор, с който е прехвърлена собствеността. В този смисъл изводите на въззивния съд са съобразени с постоянната съдебна практика, а формулирания въпрос не определя изхода от спора, т.е. не е налице общото и допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Вторият правен въпрос за плащането на цената няма никакво отношение към действителността на сделката. Както правилно е посочил въззивния съд това би могло да е основание за развалянето й, но не за действителността й. Правото да се иска разваляне се упражнява чрез конститутивен иск, каквото е и решението по такъв иск, поради което не може чрез възражение съдът да констатира и да развали договора. Затова не може да се приеме, че купувача не е станал собственик, защото не е платил цената дори това да бе доказан факт по делото. В този смисъл втория формулиран въпрос не е свързан с предмета на спора и не обуславя крайния извод, поради което не е налице общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК. Затова и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 485 от 21.04.2009г. по гр.д. № 940 по описа за 2008г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. И. Д. и В. Г. И.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: