О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 26.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1443 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Х. М. против решение № 131/27.04.2009г., постановено по гр.д. № 29/2009г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение № 170 “д” от 06.11.2006г., постановено по гр.д. № 1740/2005г. по описа на РС. К. и вместо това е признато за установено по отношение на О. К. , ОСЗГ, К. , В. Г. М. , Л. Г. С., И. Р. М., Г. Х. М., и касаторката, че ищците С. Т. С., Р. Т. П. , А. Р. Й., Т. К. Ш. и В. К. Ш. са собственици на основание давностно владение върху следния недвижим имот: 800/4043 ид.ч. от имот 235, находящ се в м. “Д” по кадастралния план на гр. К. и физическите лица-ответници са осъдени да предадат владението върху него.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено, че общия наследодател на ответниците С е придобил с н.а. № 22/1939г. нива от 3,2 дка в землището на гр. К. в. “Е”, идентична с “Д” и “З”, който по плана от 1951г.и от 1965г. е извън регулацията, но е заснет като имот 118 и е записан на негово име. С договор от 1964г., който макар да не се представя е безспорно от твърденията на страните, че е съществувал, Т. С. Н. купува 800 кв.м. от този имот. Целият имот е включен в регулацията с разпореждане на МС № 261/20.04.1975г. Имоти 4296 и 4297 с обща площ 3920 кв.м. при изготвяне на плана с оглед възстановяване на собствеността са заснети като един имот 235 с обща площ 4043 кв.м. Този имот е възстановен на наследници на Г. Т. М. – ответниците по спора с решение на ОСЗГ № 01/23.05.2001г. въпреки съдържащото се признание в преписката пред ПК, че част от имота е продаден и въпреки, че не е заявен имот в тази местност с нето едно от трите наименования. Преди възстановяване на собствеността на ответниците, с н.а. № 87/1995г. наследниците на С. С. продават на ответницата Р на съпруга и 7/8 ид.ч. от имот 4297 от 2475 кв.м., като се легитимират с н.а. от 1939г.
При тези данни, въззивният съд е приел, че ЗРПВПННИ не е бил пречка за упражняване на владение и придобиване по давност на купените 800 кв.м. през 1964г., тъй като до 1975г. имота е бил извън регулацията, а той се е прилагал само в границите на общия градоустройствен план на населените места, който за К. е одобрен 1975г. Прието е и, че нормата на чл. 86 от ЗС също не е била пречка за придобиването на имота по давност, тъй като той не е бил кооперативна собственост, тъй като С. С. , който го е придобил с н.а. № 22/1939г. не е станал член на ТКЗС, а и местото, където се намира имота, заедно със съседни имоти не е ползван никога от ТКЗС.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗРПВПННИ /отм/ и чл. 29 от ЗСГ /отм/, чл. 86 от ЗС и за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса може ли да се придобива по давност недвижим имот, който е бил извън регулацията, но не е бил включен в ТКЗС нито по волята на собственика си, нито фактически. Касаторката счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с Р № 204/07.05.2007г. по гр.д. № 3158/2005г., Р № 164/18.02.2009г. по гр.д. № 131/2008г. и Р № 1860/15.12.2000г., всички на І гр.о – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК и със задължителната практика на ВКС – ППВС № 1 от 15.03.1978г., т.6. Счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба правен въпрос – може ли да се придобива по давност недвижим имот, който е бил извън регулацията, но не е бил включен в ТКЗС нито по волята на собственика си, нито фактически е свързан с предмета на спора и определя изхода му, тъй като наведеното от ищците придобивно основание е давностно владение, а периода, в който е упражнявано е от 1964г. до предявяване на иска. При разрешаването му обаче съдът не е нарушил цитираната практика и задължителните указания по тълкуването и прилагането на материалния закон по настоящия спор, дадени с отменителното решение по гр.д. № 4611/2007г. на ВКС. С цитираните решения Р № 204/07.05.2007г. по гр.д. № 3158/2005г., Р № 164/18.02.2009г. по гр.д. № 131/2008г. и Р № 1860/15.12.2000г. се приема, че при действието на ЗСГ от 1973г. до 1990г. давност не е могла да тече за имотите, за които се е прилагала глава втора. С нормата на чл. 29 от ЗСГ е въведена забраната за придобиване по давност и на имоти, за които се е прилагал ЗРПВПННИ /изв., бр. 90 от 11.11.1958 г., изм., бр. 65 от 14.08.1959 г., бр. 99 от 20.12.1963 г., изм. и доп., бр. 29 от 11.04.1969 г., отм., ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г., в сила от 30.03.1973 г.. Този закон обаче, съгласно чл. 1 се прилага само за имоти в границите на градоустройствения план на населените места. Процесния имот до 1975г. е бил извън регулацията на гр. К., поради което за него не се е прилагал ЗРПВПННИ. ЗСГ също се прилага само за населените места, поради което цитираната практика не намира приложение към процесния имот. Не се установява той да е включван в ТКЗС нито по волята на собственика му, който изобщо не е станал член кооператор, нито фактически. В района, в който се е намирал имота не е имало земи на ТКЗС, защото е имало парк. Така по отношение на него не намира приложение и практиката по приложението на чл. 86 от ЗС, в редакцията й до 1990г., забраняваща придобиване по давност на имоти социалистическа собственост, каквато по Конституция бе и кооперативната собственост.
Или в обобщение, тъй като цитираната съдебна практика от касатора не намира приложение към процесния казус, защото статута на процесния имот е различен, то не е налице и основанието на чл. 280, ал.1 т.1 и 2 от ГПК.
Същевременно казусът не обуславя някаква специфика, налагаща произнасяне на ВКС за втори път по него. Поставения въпрос е разгледан в първото отменително решение и съдът се е съобразил с указанията, дадени в него. Затова и на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 131/27.04.2009г., постановено по гр.д. № 29/2009г. на Старозагорски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Р. Х. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: