О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 15.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 14 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Д. против решение № 316 от 28.07.2009г. по гр.д. № 391/2009г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвъредно решение № 324 от 31.01.2008г. по гр.д. № 269/2006г. на Районен съд – С. . Отменено е решението на РС за поправка на очевидна фактическа грешка от 03.12.2008г. и вместо това съдът е допуснал поправка на диспозитива на решението на РС относно лицата, които се признават за собственици на 1/3 ид.ч.. Така след извършената поправка от въззивния съд, е признато за установено по отношение на Б. И. К., А. И. С. , И. Г. С. , М. Г. Т. и В. П. Д., че наследниците на И. И. С. , починал в хода на процеса, заместен М. С. С., Т. И. С. и Е. И. А. са собственици на 1/3 ид.ч. от УПИ * в кв.7, а касатора е осъден да ревандикира 1/3 ид.ч. от същия имот.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че страните по делото без касатора са наследници на И. И. С. , починал на 30.04.1959г. като първоначалния ищец И. С. и ответницата Б са брат и сестра, а А. , И. С. и М. Т. са наследници на сина му Г. И. С. , починал 05.11.20003г. Съпругата на общия наследодател е живяла в имота до смъртта си 1991г. Съдът е приел, че изводите на нотариуса в н.а. № 127,т.ІІІ от 13.10.2004г. са неправилни, защото ответниците без касатора не са могли да придобият по давност целия имот, поради което не са могли да прехвърлят на касатора собствената на ищеца 1/3 ид.ч. Прието е, че сделката, сключена с н.а. № 145,т.ІІІ/22.10.2004г. е породила действие за 2/3 от имота, на които прехвърлителите са били собственици, а за 1/3, касаторът не е станал собственик поради това, че праводателите му не са били собственици, поради което тази идеална част е ревандикирана и е отменен констативния нот. акт по обстоятелствена проверка за 1/3 ид.ч. от предмета му.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила. Касаторът счита, че той като трето лице по отношение на наследството не е пасивно легитимиран по иска по чл. 108 от ЗС и поради това, че сделката с него е действителна, счита, че е придобил правото на собственост върху целия имот.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса може ли пасивно субективно да се съедини иск за собственост против сънаследниците с иск за собственост и против трето лице и при условията на обективно съединяване да се разгледа искане по чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/. По този въпрос счита, че съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика ТР № 178/30.06.1986г. на ОСГК и Р№ 2* от 25.01.2001г. по гр.д. № 1132/2000г ІV гр.о. и . Р № 31/17.01.1995г. по гр.д. № 55/1994г. на ІV гр.о.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като считат, че решението е съобразено със съдебната практика, включително и задължителна такава, както и с представената от касатора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнат с касационната жалба процесуалноправен въпрос – допустимо ли е субективно пасивно съединяване на иск за собственост против сънаследниците и трето лице, на което са прехвърлили имота и обективно съединяване на този иск с искане по чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 537, ал.2 от ГПК е пряко свързан с предмета на спора, тъй като са предявени такива искове. Като е приел този иск за допустим и ги е разгледал в едно производство, съдът е действал в съответствие с цитираното от касатора ТР № 178/1986г. на ОСГК, съгласно което ако с охранителен акт са засегнати правата на собственика от трето лице, то може да ги защити чрез предявяване на иск за собственост против него и искане за отмяна на нот. акт. Пасивно легитимирано според ТР е лицето, признато за собственик с констативния нот. акт, но този иск винаги може да се съедини с иск по чл. 108 от ЗС против лицето което държи, или владее имота без да е негов собственик. За допустимостта на иска по чл. 108 от ЗС няма специални предпоставки, а съединяването му с установителен иск за собственост по отношение на лица, които не са във владение на имота е винаги възможно при наличие на предпоставките на чл. 103 от ГПК /отм/, респективно чл. 210 от действащия ГПК. Тъй като ответниците – наследници са поискали и са признати за собственици на целия имот по давност, а съдът е счел, че са собственици само на 2/3 по наследство, защото не са придобили по давност собствената на първоначалния ищец 1/3 ид.ч., те са пасивно легитимирани по предявения против тях установителен иск за собственост. Ответникът е купил целия имот, но поради принципа, че никой не може да прехвърли повече права от колкото притежава, той се легитимира като собственик само на 2/3 от имота, поради което е пасивно легитимиран да отговаря по осъдителния иск за собственост за 1/3 от имота. В цитираното ТР не е разгледана хипотезата, когато признатите за собственици са прехвърлили права на трето лице, поради което и не са посочени други пасивно легитимирани по иска за собственост. От това обаче не следва, че такъв осъдителен иск не може да бъде предявен в същото производство против всяко трето лице, което е в имота на друго основание. В ТР е прието, че дори да не е предявено искане за отмяна на констативния нот. акт, ако съдът уважи иска за собственост отменя и нот. акт изцяло, или частично. С тази практика се е съобразил въззивния съд, поради което постановеното решение не е в противоречие със задължителна съдебна практика, т.е. не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
С цитираните Р№ 2000/25.01.2001г. по гр.д. № 1132/2000г. Р № 31/17.01.1995г. по гр.д. № 55/1994г. на ІV гр.о. е прието, че е недопустимо самостоятелно предявяване само на искане по чл. 431, ал.2 от ГПК, но това решение е неотносимо, тъй като с исковата молба са предявени установителен иск за собственост против сънаследниците и осъдителен против касатора, поради което е могло да се заяви и искане за отмяна на констативния нот. акт. Петитумът е ясно формулиран, поради което е неотносимо Р -2000-2001г. във втората си част. Затова не е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, възивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 316 от 28.07.2009г. по гр.д. № 391/2009г. на Окръжен съд – Благоевград по касационна жалба, подадена от В. П. Д..
ПРЕДСЕДАТЕ ЧЛЕНОВЕ: