О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 19.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1529 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение от 16.05.2009г., постановено по гр.д. № 28/2009г. на Кюстендилски окръжен съд е оставено в сила решение от 04.11.2008г. по гр.д. № 407/2008г. на Кюстендилски РС, с което е уважен иска, предявен от Д. Р. Н., Д. Й. Й., А. А. Т., И. А. Н., С. В. С., З. К. Г., Й. С. Г. и И. С. Д. с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като е признато за установено по отношение на ответниците Г. Х. М., Е. Х. М. , Д. Х. К., Ц. Х. М., Й. К. К. , Г. К. А. и Х. М. М. К. , че към момента на образуване на ТКЗС – 1956г. наследници на Е. С. Т. , починала на 31.01.1954г., а именно Р. С. Н. и В. С. Ч. са собственици по наследствено правоприемство на ? ид.ч. от ливада с площ 6 дка в м. “С” , с. Б., съставляваща част от поземлен имот 015011, целия с площ 20,677 дка, възстановен на ответниците, като наследници на Х. А. М. За другата ? ид.ч. от същия имот, производството е прекратено с решението на РС, като е прието, че за нея ищците не са подали заявление пред ПК и въззивният съд е оставил в сила решението и в тази част.
Касационна жалба против решението на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на РС, в частта му с която производството е прекратено за ? ид.ч. от имота е, подадена от ищцата Д. Й. Й., която твърди неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 14 от ППЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран следния материално правен въпрос – Правилото, че подаденото заявление от един наследник ползва и останалите, приложимо ли е и когато наследството е открито преди колективизацията и към този момент вече е налице съсобствен по наследство имот. Касаторката се позовава на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС – ТР № 1/1997г. и други решения на тричленни състави.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Д. Р. Н. е могъл да заяви възстановяване на правото на собственост пред ПК само от името на пряката си наследодателка К, починала 1970г. и като наследник на Р. С. Н. , починала 1995г. до размер на наследствената им част от оставеното от Еленка С. Т. Изложил е мотиви, че след смъртта на общата наследодателка за всички ищци Еленка Топузкова през 1954г. имота е станал съсобствен между преките й наследници, поради което е следвало те, респективно техните наследници да заявят пред ПК своята идеална част, придобита по наследство.
Първият повдигнат с касационната жалба правен въпрос е: правилото, че подаденото заявление от един наследник ползва и останалите приложимо ли е и когато наследството е открито преди колективизацията и към този момент вече е налице съсобствен по наследство имот. Този въпрос е пряко свързан с обжалваната част от решението, с която е прието недопустимост на предявения иск поради липса на надлежно заявяване пред ПК за целия имот, а отговорът му определя крайния изход от спора. Този въпрос е разрешен от въззиния съд в противоречие с Р № 1199/11.07.1994г., ІV гр.о. на ВС, Р № 1432/19.12.2008г. по гр.д. № 23/08 V гр.с. на ВКС, Р № 1062/23.10.2008г.по гр.д. № 4688/2008г. на ІІ гр.о. на ВКС, които са по приложението на чл. 14 от ППЗСПЗЗ. С тези решения е прието, че заявяването на имота от един от наследниците, без оглед на това дали е пряк наследник, или е наследник на по-общ наследодател, починал преди колективизацията ползва и останалите наследници, поради което е недопустимо производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ образувано по иск на друг, макар и пряк наследниц и, че това правило важи и по иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. С Р № 1043/09.10.2008г., ІV гр.о. е прието, че заявлението от наследниците на един съсобственик не ползва наследниците на друг съсобственик, защото съсобствеността между двете групи наследници не произтича от общ наследодател. В производството по делото не е налице тази хипотеза.
Предвид констатиранто противоречие между практиката, формирана с обжалваното решение и цитираната практика на състави на ВКС, която е казуална, а не задължителна, е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, поради което е допустимо касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.05.2009г., постановено по гр.д. № 28/2009г. на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната част, с която е оставено в сила решение от 04.11.2008г. по гр.д. № 407/2008г. на Кюстендилски РС в частта му, с която е прекратено производството по делото за ? ид.ч. от претендирания имот.
Указва на касаторката Д. Й. Й. да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество При невнасяне, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ