О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 28.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1403 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. К., В. К. С., Н. С. В. против решение № 874/15.05.2009г. по гр.д. № 24/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 133 от 12.11.2008г. по гр.д. № 3602/2007г. на Пловдивски РС. С последното е допусната съдебна делба на възстановените с решение № 15202/02.02.1994г. по преписка № 15243/31.03.1992г. на ПК “Р” три земеделски имота в землището на с. К. на наследници на В. В. С. , починала на 07.07.1966г. при законните квоти, съгласно чл. 9, ал.2 и чл. 5 от ЗН
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че е нищожна извършената доброволна делба, оформена с договор, нотариално заверен на 13.02.2006г. само между братята и сестрите на общата наследодателка, респективно техните низходящи, без наследниците на нейния съпруг В, починал след нея през 1982г. От извлечението от регистъра за женитбите от 1933г. е установено, че бракът между тях е сключен 1933г.. и е прекратен с нейната смърт през 1966г., т.е. продължил е повече от 110 години, поради което съпругът й е придобил 2/3 от наследството, съгласно чл. 9, ал.2 от ЗН. Това е квотата, която се разпределя между неговите братя и сестри, респективно техните низходящи, предявили иск за установяване недействителността на доброволната делба и допускане и извършване на съдебна делба В. съд е приел, че доброволната делба е нищожна на основание чл. 75, ал.2 от ЗН поради неучастието на ищците, като съсобственици на възстановените земеделски имоти. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че са придобили възстановените през 1994г. земеделки имоти по давност, тъй като не са демонстрирали анимус за своене за себе си пред сънаследниците си. Затова е оставено в сила решението за допускане на делбата при законните квоти.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че петитума на исковата молба е бил неправилен, защото не е ясно колко иска са предявени и се иска недействителност на договор, а не на делба и защото в производството не е конституиран съпруга на получилата в дял земеделските имоти без уравнение на дяловете С. В. К..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е навежда като основание за допускане до касация това че съдът е процедирал по горните въпроси в нарушение на задължителната съдебна практика – ТР № 1/2001г. на ОСГТК на ВКС т.4 – основание по чл. 280, ал.1,т.1 от ГПК. Касаторът твърди, че по въпроса дали съпрузите на участвалите в доброволната делба следва да се конституират като необходими другари не налага НКС да се произнесе, защото този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, защото не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК, тъй като по въпросите за легитимацията на страните в делбеното производство има богата съдебна практика, а исковата молба е редовна, поради което е била неприложима задължителната съдебна практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Голословно е твърдението на касаторите за нередовност на исковата молба поради неяснота на петитума. Предявен е иск за делба, по който е поискано преюдициално да се констатира нищожността на извършената преди това доброволна делба само между част от наследниците на общата наследодателка. В петитума на исковата молба не е искано установяване недействителност на договора за доброволна делба, а недействителност /нищожност/ на самата делба. В договора не е имало парично уравнение на дяловете, а е направено изявление, че такова съделителите не си дължат с оглед уреждане на други облигационни отношения, за които не може да се приеме, че имат връзка със съпрузите, не е било необходимо и участието им. Касае се за уреждане на наследствени отношения, при които съпружеската общност е изключена и по отменения СК. По тези съображения не е имало необходимост въззивния съд да процедира в съответствие с т. 4 от ТР № 1/2001г. на ВКС, поради което не е налице основанието за допускане на делбата по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По въпроса за лигитимацията на страните и нищожността на делба, в която не са участвали съсобственици, е налице богата съдебна практика, включително и задължителна такава, която не се нуждае от коригиране, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Няма основание за приложението на чл. 76 от ЗН, защото няма разпореждане с наследствена идеална част. Приетата за нищожна доброволна делба не съставлява такова разпореждане. Не е налице и специфика на случая, която да налага доразвитие на тази практика.
Обстоятелството, че исковата молба за делба, съдържаща и искане за установяване нищожност на вписания договор за доброволна делба не е била вписана, но вписването има оповестително действие за третите лица, а реда на вписване пази правата на ищците. По реда на касационното обжалване не вписването на исковата молба към датата на подаването и не може да бъде отстранено. Затова този довод в изложението към касационната жалба не сочи на наличие на основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът намира, че не е обосновано наличието на предпоставките за допускане до касация. При определяне на квотите е допусната явна фактическа грешка, като е записано в диспозитива на решението на РС, че Н. С. В. З. и С. З. притежават по 40/120, вместо по 40/720 ид.ч., но тази грешка не подлежи на поправка в касационното производство.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 874/15.05.2009г. по гр.д. № 24/2009г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. В. К., В. К. С., Н. С. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: