О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 26.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1478 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. Н. против решение № 3 от 20.03.2008г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2005г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 21.12.2004г. по гр.д.4086/1995г. на СГС. С последното са отхвърлени предявените от касаторката против П. Р. Б. и Е. М. А. искова по чл. 108 от ЗС за движими вещи по опис към исковата молба, кашони 59-65 и две уточняващи молби от 31.03.1997г. и и 07.07.1997г. и евентуално предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД за присъждане на равностойността им.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено, че е доказано наследствено правоприемство между ищцата Т. И. Н., като единствен наследник на В. А. П. , починала на 12.11.1991г. Последната е майка и единствен наследник на Г. И. П. , починал на 21.10.1989г. Съдът е приел за недоказано, че описаните в исковата молба вещи са принадлежали на Г. П. , че те са преминали в патримониумана неговата майка и наследница В и, че тя ги е притежавала към момента на смъртта си.становено е, че част от вещите са предадени на Фонд “13 века България” за уреждане на музей в гр. Л.. Жилището, в което е живеел Г. П. заедно с майка си е ползвано по договор за наем, а след неговата смърт в него останала майката. Вещите били опаковани от съпруга на ищцата, подпомаган и от други лица с оглед изнасянето им и преместването им в дома на Н. заедно с майката В. , но това се осуетило и майката се преместила да живее при ответника П, където и починала. По делото не се установява къде са разтоварени опакованите в кашони и др. движими вещи, натоварени след напускане на жилището от майката. Не е установено Б. и ответника Е да са имали ключ за жилището. С оглед това, съдът е приел, че не се установява и пасивната материално правна и процесуална легитимация на ответниците.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необосноваността му и явната му несправедливост и незадълбоченост на анализа на доказателствата.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, касаторът се позовава на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК и посочва, че е от голямо значение за българското право “значително по-бързото и ефективно правораздаване, отстраняване до максимум бавното разглеждане на делата, качеството на законите и актовете по приложението им, грамотната им и компетентна редакция и точното и задълбочено разглеждане и решаване на делата според закона и справедливостта” Така е формулиран основният правен въпрос.
Ответниците по касация П. Р. Б. и Е. М. А. , починал на 16.12.2005г., заместен от наследниците си М. Е. А. и Д. Е. А. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване от задължително със законова регламентация на изключенията, то премина във факултативно. Преценката относно това кои решения подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК. Те са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане касационната жалба. Затова доводите на касаторката, че решението е неправилно, защото е незадълбочено и несправедливо не могат да се обсъждат в това производство по допускане на касационно обжалване.
Общият критерий, от който ВКС изхожда при селектирането на касационните жалби е с обжалваното решение да е третиран, респективно в касационната жалба да е поставен конкретен материално правен, или процесуален въпрос, който да е част от предмета на спора, очертан в исковата молба. Формулираните изрази, цитирани по-горе за значението на законодателната дейност и на правоприлагането не обосновава наличието на общото основание за допускане до касация – формулиране на конкретен правен въпрос, който да е свързан с предмета на делото, или с надлежното упражняване на правото на иск за претендираното с исковата молба право и да обуславя крайния резултат от спора. Не посочването на такъв конкретен въпрос е достатъчно основание за не допускане на касационно обжалване, защото касаторът, чрез изпълнение на това си задължение очертава предмета на касационното обжалване, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. В настоящия случай не е формулиран конкретен правен въпрос от касатора, който да очертае предмета на касационното обжалване, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол
Допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, наведено от касаторката е налице когато за разрешаването на конкретния правен спор е формулиран конкретен правен въпрос, разрешаването на който изисква прилагането на правна норма, или правен институт, които да са уредени непълно, или неясно от законодателя, или които съставляват правна специфика, поради което се налага тълкуване с оглед изясняване на точния им смисъл и създаване на съдебна практика, или когато тази практика е неактуална предвид промяната на обществените отношения и промяна в правото. От формулираното общо пожелание за качеството на нормативните актове и на правоприлагането не може да се извлече както конкретен правен въпрос, касаещ предмета на спора, така и конкретна правна норма, или институт, които да се нуждаят от тълкуване с оглед разрешаване на конкретния спор. По тези съображения не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3 от 20.03.2008г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2005г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Т. И. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: