О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 03.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1678 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. П. П. против решение № 116/13.04.2009г., постановено по гр.д. № 18/2009г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 290/03.12.2008г.по гр.д. № 314/2008г. на Свищовски районен съд. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на общината, че той е собственик на основание давностно владение върху находящите се в УПИ *Х от кв. 36 по плана на С. сграда бивш офис и склад, преустроена в жилище с площ 46,44 кв.м. и гараж с работилница с площ 47,85 кв.м.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е владял процесните сгради в посочения от него период м. февруари 1996г. до 2006г. първоначално ч. праводателя си и негов баща, а след смъртта му и лично, тъй като се установило, че сградите са били ползвани от “Е” Горна Оряховица, а след освобождаването й ги е ползвал ЕТ “Е” до 2003г. На негово име са останали партидите на ел енергия и “В”. Съдът е приел, че ищецът не е демонстрирал по отношение на О. намерението си за своене, тъй като не е променил партидите, не е плащал данъци за имота през целия период от 1996г., защото не е декларирал имота на свое име от тогава.становено е, че целия УПИ *Х от кв. 36 е бил с по-голяма площ и от него е актувана за държавна идеална част 1412/2446. За този УПИ е бил създаден АДС още 1950г. Със заповед № СА-01-32-525/10.09.2004г.областен управител е постановил да се отпише имота от актовата книга за държавните имоти и да се предаде на О. С. на основание чл.2, ал.1 т.4 от ЗОС във вр. с пр.42 от същия закон. В изпълнение на това е съставен АЧОС № 1269/24.03.2005г. С договор № 129/20.03.2007г. е ликвидирана съсобствеността с “Р” ООД по отношение на УПИ ІХ, който остава с площ 1412 кв.м. С АДС № 1384/1269 от 07.08.2006г. са актувани сградите в УПИ ІХ на осн. пар.7, ал.1 т.6 от ЗМСМА във вр. с чл. 2, ал.1 т.2 и чл.3, ал.3 от ЗОС, а след подписване на договора за ликвидиране на съсобствеността в АДС № 1418/22.03.2007г. са актувани само сградите, попадащи в новия УПИ ІХ от кв. 36, като в акта е отразено, че са строени 1960г. Въззивният съд е приел, че ищецът дори и да присъедини владението на своя баща, не е упражнявал фактическа власт върху имота в продължение на десет години и не е демонстрирал намерение за своене пред общината, поради което не е могъл да придобие по давност постройките, които по прирашение са станали общинска собственост.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че изводите на съда не кореспондират на доказателствата и за неправилно приложение на материалния закон..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, съдържащо се в самата жалба не е формулиран ясно правния въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие със съдебната практика, но от съдържанието й може да се конкретизира следния такъв: “може ли да се придобие имот, който общината не е актувала и актува в хода на упражняване на владението и тя по приращение ли придобива сградите върху имота, общинска собственост”. Касаторът счита, че в нарушение на практиката по чл. 188 от ГПК /отм/ съдът не е обсъдил събраните доказателства и не е формулирал правилни изводи от тях.
Ответникът по касация О. С. оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, поради това, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК като моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Поставените в касационната жалба въпроси от касатора макар да са обусловили мотивите на въззивния съд не могат да променят крайния извод, а представената съдебна практика е неотносима към спора. Имотът е бил съсобствен с държавата, а след деактуването му от Областния управител е станал общинска собственост на основание пар.42 от ЗОС ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.). До изменението на редакцията на чл. 86 от ЗС /ДВ бр. 33:1996г. в сила от 01.06.1996г. действа забраната за придобиване по давност на имоти-държавна собственост. След изменението на чл. 86 от ЗС в сила от 01.06.1996г. се допуска придобиване по давност на имоти, които са частна общинска, или частна държавна собственост. Със Закона за допълнение на Закона за държавна собственост ( ДВ, бр. 46 от 06.06.2006г..), пар.1 давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече, считано от 31.05.2006г., а с последващите изменения мораториумът за течение на давността е продължен до 31.12.2001г. Така на основание тази норма, ищецът не е могъл да придобие по давност процесните помещения, които първоначално са били държавна собственост, а след това общинска. Възивният съд не се е позовал на тази норма, но крайния извод е в съответствие със последователно прилаганата съдебна практика по чл. 79 от ЗС, според която намерението за своене следва да се демонстрира явно, т.е. публично, а фактическата власт върху имота следва да продължи десет години..
Не съответства на доказателствата твърдението, че имота не бил изобщо актуван за държавен до установяване на владение от наследодателя на ищеца. От данните по делото се установява, че АДС е имало съставен за този имот още 1950 г., а със следващите актове е ставало само актуализация на данните в него. Затова е без значения за крайния изход по спора поставения въпрос може ли да се придобие по давност имот, който общината не е актувала. Съществено за правото на собственост на държавата и на общината е основанието, на което те са станали собственици, а не съставянето на акта за държавна собственост. Този акт няма правопораждащо действие, но като официален документ, той удостоверява правата на държавата, респективно на общината до опровергаването на констатациите в него. В този смисъл е последователната съдебна практика. Възивното решение не й противоречи.
Представените решения, като съдебна практика не са по сходен казус, поради което са неотносими към спора, а формирането на изводите на съда не е станало в нарушение на практиката по чл. 188 от ГПК /отм/, поради което не е налице основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 116 от 13.04.2009г., постановено по гр.д. № 18/2009г. на Великотърновски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. П. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: