О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 26.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4845 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. С. п. против решение № 298/16.06.2008г., постановено по гр.д. № 103/2008г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. № 2650/2007г. на РС- Р. и вместо това е съдена О. С. п. да отстъпи собствеността и предаде владението на А. А. П. върху дворно место с площ 1380 кв.м., съставляващо поземлен имот № 8 от кв.1 по плана на с. С., ведно с построените в него едноетажна масивна сграда със застроена площ 200 кв.м. /навес и гараж/, както и всички налични подобрения.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че с н.а. № 67,т.І/1967г. наследниците на Н. К. П. са признати за собственици на процесното дворно место. След това имота е бил фактически отнет и ползван от ТКЗС за пункт за изкупуване на млеко и за станция за трактори, а през 1992г. е предаден от ТКЗС на О. . Съдът е приел, че О. не е могла да придобие имота по давност на основание чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, въпреки, че се е снабдила с н.а. № 38,т.ІІІ/27.04.2007г., тъй като собствеността върху него е възстановена на ищцата на основание чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклия срок до влизане в сила на тази разпоредба – 23.11.1997г. не се зачита, а от тази дата до предявяване на иска – 02.05.2007г. не е изтекъл десет годишен период от време.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е може ли общината да придобие имот по давност в посочената хипотеза, като счита, че липсват предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, поради което се прилагат общите правила за придобивна давност, а чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е неприложим.
Обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика, но не цитира такава и не прилага решения в подкрепа на това становище, което е основание по чл. 280, ал.1 т 1 от ГПК. Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на въпроса е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация оспорва допускането на касационата жалба до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос е налице ли са предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и може ли общината да придобие имота по давност по общите правила за придобивна давност, или се прилага чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.
Тези въпроси са съществени, тъй като от разрешаването им зависи крайният изход от спора.
Първия въпрос относно приложението на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, на която се е позовал съда в решението. От доказателствата по делото е установено, че наследниците на Н. К. П. , каквато е ищцата са признати за собственици по давностно владение, упражнявано в продължение на 35 години. Няма доказателства имота да е купен от ТКЗС, а взетото решение от общото събрание за това през 1957г. не доказва придобиване по чл. 77 от ЗС. Наследниците на Н. П. са се противопоставяли на отдаване под наем, или установяване на ползване на имота по друг начин, видно от писмото им до Министерство на комуналното стопанство и благоустройството, а и то не е дало съгласие имота да се ползва от ТКЗС. При тези данни, установеното от ТКЗС ползване след 1960г. е без основание. В тежест на общината е било да докаже наличие на основание за отнемане на имота от наследниците, каквото не се установява. Към момента на влизане в сила на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ – 23.11.1997г. имота е бил в държане на О. , поради което е налице и предпоставката на чл.2, ал.3 от ЗВСОНИ. Съставените от общината доказателства не са годни да докажат поддържаното от нея твърдение, че имота не е във вида, в който е бил отнет. От доказателствата по делото, при доказателствена тежест на О. , не се установява обезщетяване на собствениците, поради което не е налице и отрицателната предпоставка за реституция по чл.4 от ЗВСОНИ. Затова като е приел, че са налице предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, въззивния съд не е постановил решение в противоречие с този текст и практиката по приложението му. Наличието на тези предпоставки обуславят и приложението на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, която предвижда прекъсване на изтеклата придобивна давност до датата на приемането на този текст, а действително от тази дата до предявяване на иска не е изтекъл визираният в чл. 79 от ЗС десет годишен срок за придобиване на имота по давност. Правото на собственост на общината върху общински имоти се установява с акта за държавна собственост, който има констатиращо действие. За установяване на придобиване по давност не е необходимо общината да се снабдява с нот. акт по обстоятелствена проверка, с който се признават права на граждани и юридически лица. Нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на заверена от самата община м. има същата доказателствена сила, както и акта за общинска собственост – и двата са официални документи, съставени от длъжностни лица, респективно от лице, на което закона е предоставил изрично подобни функции, които се ползват с доказателствена сила до опровергаването на изводите и констатациите в него. Правните изводи на нотариуса в него са в противоречие със чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и на чл. 483, ал.2 от ГПК, поради което този акт не създава права за общината.
Разрешаването на поставените материално правни въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание е налице, когато тези въпроси касаят приложението на правни норми, които са неясни, или непълни и се нуждаят от задължително тълкуване за разясняване на точния им смисъл, когато по приложението на тези норми няма съдебна практика, или когато те се нуждаят от корективно тълкуване предвид промяната на обществено икономическите условия. Нито една от тези хипотези не е налице по отношение на чл. 79 от ЗС, чл.2, ал.2 и чл.5, а.2 от ЗВСОНИ, поради което не е налице и основанието за допускане до касация по чл.280, ал.1 т.3 от ГПК..
По изложените съображения, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 298/16.06.2008г., постановено по гр.д. № 103/2008г. на Русенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от О. С. п..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: