О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 26.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4000/2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “У”ЕАД гр. П. против решение № 413 от 20.06.2008г., постановено по гр.д. № 320/2008г. по описа на Окръжен съд гр. П., с което е оставено в сила решение на Плевенски РС, постановено по гр.д. № 1427/2007г. С последното са уважени предявените от М. А. Б. искове против касатора по чл. 344, ал.1, т. 1,2 и 3 от КТ, като е отменено наложеното му със заповед № 58/16.04.2007г. дисциплинарно наказание “уволнение”и е прекратено трудовото му правоотношение, той е възстановен на заеманата до уволнението длъжност “хирург” в клиника по О. в “У”ЕАД гр. П. и е осъден работодателя да му заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 287,.04 лв. и по ал.2 от същия текст – в размер на 31874 лв.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 193 от КТ и нормата на чл. 195 от КТ, но е уважил исковете поради това, че наложеното наказание не съответства по тежест на доказаното нарушение на трудовата дисциплина, т.е. не е спазена нормата на чл. 189, ал.1 от КТ.. Нарушението се изразявало в това, че уволненият д. Б не е спазил графика за опериращите екипи и е влязъл да оперира определена пациентка без да е бил предвиден в екипа за тази операция, с което е нарушил правилника за вътрешния ред в болницата.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е за съответствието на тежестта на наказанието и нарушението на трудовата дисциплина, което според касатора дори да не е довело до неблагоприятни последици е тежко, предвид това, че лекарската професия е отговорна и висок професионален риск защото касае здравето на пациентите на болницата. Обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е разрешен противоречиво от съдилищата с обжалваното решение и решението по гр.д. № 844//2005г.. на Плевенски окръжен съд, което било по сходен случай и с решение № 1383/2006г. по гр.д. № 3160/2003г. на ВКС, ІІІ гр.о., което е касационно основание по чл. 280, ал.1 т.1 и 2 от ГПК. Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на въпроса за тежестта на наказанието и приложението на чл. 189, ал.1 от КТ е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Б. оспорва жалбата по същество, но не излага съображения по основанията за допускането й до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен процесуален въпрос е кои са критериите за преценката съответства ли тежестта на наказанието с извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Този въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи крайният извод по иска по чл. 344, ал.1 т.1 от КТ, а от там и за акцесорните искове. Той обаче е разрешен в съответствие с цитираната и представена практиката на ВКС – 1383/2006г. по гр.д. № 3160/2003г. на ВКС, ІІІ гр.о, според която тежестта на наказанието следва да съответства на тежестта на нарушението и на значимостта на неизпълнените трудови задължения, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на работничката. В цитираното решение ВКС е приел, че наказанието на лекар, работещ в кабинет по УНГ, който е извършил три нарушения на трудовата дисциплина /недопускане на медицинската сестра, неизвършване на изследвания на слуха и лошо отношение към пациентите е съобразено с наложеното наказание “уволнение”, защото е съобразено и със значимостта на професията, характерае и значимостта на умишлено неизпълнените трудови задължения на лекаря, които биха могли да доведат до значителни вредни последици и да се отразят неблагоприятно върху основната дейност на работодателя. Въззивният съд се е съобразил точно с тези критерии, като е приел, че участието на ищеца д. Б в операцията е било по искане на пациентката, за нея не са настъпили никакви вредни последици, касаело се е за онкологична операция с висока степен на важност за пациентката, присъствието на Б. в екипа не е оспорено от другите, участващи в екипа, същевременно той е получил разрешение да напусне работното место, на което е бил командирован за 45 дни. В този случай не се касае за неизпълнение на задължения на лекар по отношение на пациенти, а за нарушение на установения ред в болницата, но с оглед желанието на пациент и без да настъпят каквито и да е вредни последици за него, или за други болни. Така въззивният съд в съответствие с практиката е приел, че наложеното дисциплинарно наказание “уволнение” не съответства на обстоятелствата, при които е станало нарушението на Правилника за вътрешния ред, на поведението на лекаря, който е проследил оперираната и след операцията. Не са нарушени правилата на професионалната етика и принципа на хуманизма, който е основен за поведението на лекаря. Практиката на ВКС се прилага не само когато се постанови същото решение, каквото е постановено от него, а когато се прилагат установените с това решение тълкувания на материалния и процесуален закон и принципи Затова въпреки, че в представеното решение крайният извод на ВКС е различен от този в обжалваното решение, то е съобразено с установеното с нето тълкуване, поради което не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Представеното решение по гр.д. № 844//2005г.. на Плевенски окръжен съд е по казус, който не може да се сравнява с този предмет на настоящото дело. Видно от съдържанието на представеното решение, медицинската сестра е уволнена, защото неколкократно е нарушила нормативен акт на МЗ и трудовата дисциплина при вземане на кръвна проба за установяване на кръвна група и кръвопреливане, от което е настъпила смъртта на пациентката. Това нарушение се различава съществено по тежест, обем на нарушенията и последици от извършеното от ищеца, поради което не може да се сравняват и наложените наказания на двамата. И в същото решение обаче съдът е приложил критериите за преценка на съответствието между нарушението и наказанието, които е установила трайно съдебната практика. Затова не е налице противоречива практика на Плевенски окръжен съд по аналогични казуси, поради което е неприложима нормата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Има последователна практика по приложението на чл. 189, ал.1 от КТ, част от която е и цитираната по-горе относно това по какви критерии следва да се преценява дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението, поради което няма необходимост от тълкуване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на ппърво гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от “У”ЕАД гр. П. против решение № 413 от 20.06.2008г., постановено по гр.д. № 320/2008г. по описа на Окръжен съд гр. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: