О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
София, 03.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 790 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. М. против решение от 30.01.2009г., постановено по гр.д. № 453/2008г. на Софийски градски съд, с което при второ въззивно разглеждане на делото е отменено решение от 16.12.2005г. по гр.д. № 1927/2005г. на СРС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторката по чл. 108 от ЗС против Ц. А. В. за ревандикация на гараж № 9 на първи етаж от блок 1 вх. А, находящ се в гр. С., на ул. “Т” № 5* състоящ се от гаражна клетка и склад със застроена площ 17,54 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата.
За да постанови това решение, въззивният съд е установил следното: Ищцата е придобила с н.а. № 49,т. ХІІІ/1984г. по реда на ЗСГ имот 432-б с площ 821 кв.м. За него заедно с имот 431а е отреден съсобствен по регулация парцел ****б,431а от кв. 288. С влязло в сила решение на 30.03.1990г., постановено по гр.д. № 954/1989г. е признато за установено по иск предявен от Д. М. Ч. по отношение на Н. А. М. и С. Д. М. , че ищцата е собственик на ? и.ч. от имот 432 от 821 кв.м. С влязло в сила решение на 22.10.2004г. по гр.д. № 3104/1998г. е признато за установено по отношение на П. И. , А. Т. М. , В. Ефремова, Ж. А. , С. М. , А. И. М. и С. община, че ищцата Н. А. М. е собственик на ? ид.ч. от УПИ Х от кв. 288 с площ 1642 кв.м.и ответниците са осъдени да ревандикират тази идеална част от дворното место. Собствениците на двата имота от парцел **** без ищцата, за което е установено, че притежава ? ид.ч. от дворното место са учредили с н.а. 12.08.1993г. на ЕТ”М” правото на строеж за конкретни обекти, като собствениците са си разпределили взаимно правото на строеж за други обекти. Александър Т. М. получава правото на строеж за процесния гараж № 9, който продава в реализиран вид с н.а. № 78,т.V/25.10.2004г. на ответника Ц. Сградата е построена и е издадено разрешение за ползване на 10.11.1995г. Ответника заявява придобиване на процесния имот по давност, текла първоначално за правото на строеж, а след реализирането му в полза на праводателя му, към която присъединява своето владение.
Съдът е приел, че ищцата не се лигитимира като собственик на процесния гараж, тъй като ответника е придобил ? ид.ч. от него на основание суперфиция от собствениците на дворното место за тази част, а другата ? ид.ч. по давност. Висящите дела и конкретно това по чл. 108 от ЗС за дворното место е прието, че не спира давността, защото предмета на спора е друг. Съдът е намерил, че хипотезата на чл. 58 от ЗТСУ/отм/, на която се позовава ищцата, за да обоснове че е собственик на целия гараж, е неприложима, защото има учредено право на строеж. По тези съображения, иска е отхвърлен.
Касаторката Н. А. М. обжалва решението с оплакване за неправилност, изразяваща се в противоречие с материалния закон – чл. 92 от ЗС и чл. 58 от ЗТСУ /отм/, съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства и конкретно не зачитане на влязлото в сила решение по чл. 108 от ЗС, с което й е признато , че е собственик на ? ид.ч. от дворното место. Формира теза, че ответникът не е могъл да придобие ? ид.ч. от гаража по давност, тъй като такава не е текла докато е бил висящ процеса за дворното место и защото придобивното основание на праводателя му е нищожно, а на основание нищожна сделка не можело да се основе владение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в изложението към касационната жалба основни материално правни въпроси са какви са предпоставките за приложение на чл. 58 от ЗТСУ/отм/ и предвид неучастието на ищцата при учредяването на правото на строеж, може ли да се приеме, че е налице тази хипотеза, има ли сила на присъдено нещо решението, с което е установено, че ищцата е собственик на ? ид.ч. от дворното место по отношение на ответниците и по отношение на процесния гараж и производството по този спор основание ли е за спиране течението на придобивната давност. Последният въпрос е текла ли е за ответника придобивна давност, ако е нищожно придобивното му основание и може ли да присъедини към своята давност, тази на праводателя си. Касаторката обосновава допускането до касация с основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като твърди, че тези правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се и прилага Р № 807/03.04.1973г. по гр.д. № 301/1975г. ІV гр.о., Р № 1084/17.05.1968г. по гр.д. № 459/1968г., Р № 649/01.07.1993г. по гр.д. № 4777/1992г., Р № 59/12.05.2004г., решение № 1367/07.07.1961г. по гр.д. № 4698/1961г., І г.о. Р № 421/20.10.1998г. по гр.д. № 257/1998г. на 5 чл. с-в на ВКС и Р № 2438/07.10.1972г. по гр.д. № 1941/1972г.
Ответникът по касация Ц. В. оспорва допускането до касация на жалбата поради това, че представените решения не сочат на практика, различна от приложената от въззивния съд. Прилага решения, в подкрепа на изводите на СГС и моли след като жалбата не бъде допусната, да му се присъдят разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат правен въпрос е какви са предпоставките за приложение на чл. 58 от ЗТСУ/отм/ и налице ли е тази хипотеза предвид неучастието на ищцата при учредяването на правото на строеж. Този текст е неприложим към казуса, предмет на спора. Тази норма е намирала приложение, когато не е учредено право на строеж между съсобствениците поради несъгласие на някой от тях, а в парцела е възможно цялостно застрояване, при което за всеки от съсобствениците се предвижда с проекта отделен обект за собственост. В този случай с административния акт за одобряване на проекта и при издаване на строителното разрешение се посочва кой обект за кой съсобственик се предвижда и това е основанието за придобиване правото на строеж за всеки от съсобствениците върху конкретен обект. По делото е установено, че разпределението на правото на строеж за бъдещите обекти е извършено с нот. акт от 1993г., в който ищцата не е участвала и няма данни архитектурния проект да е бил одобрен именно на основание чл. 58 от ЗТСУ /отм/ Затова този текст е неотносим, респективно ирелевантен за спора е първия формулиран правен въпрос.
Втория правен въпрос е простира ли се силата на присъдено нещо на решението, с което е установено, че ищцата е собственик на ? ид.ч. от дворното место по отношение на ответниците и по отношение на процесния гараж, който не е бил предмет на предходния спор. Съдът правилно е дал отрицателен отговор на този въпрос предвид липсата на обективен идентитет между предмета на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение и предмета на настоящото дело. Гаражът е отделен обект на собственост и основния спорен въпрос по делото е дали е налице основание за изключване на принципа на приращението. Затова разрешението на спора за дворното место не предопределя и не се съдържа имплицитно в произнасянето по настоящия спор, а това означава, че е неприложимо цитираното Р № 421/20.10.1998г. на 5 чл.с-в на ВКС.
Третият въпрос е производството по спора за собственост на ? ид.ч. от дворното место основание ли е за спиране течението на придобивната давност. Отговорът на въззивния съд по този въпрос е отрицателен, предвид липсата на обективен идентитет по двете дела и той е съобразен с текста на чл. 115, т.ж от ЗЗД и практиката по приложението му. Тъй като гаража е самостоятелен обект на собственост, той може да се придобие отделно от собствеността върху терена, както на основание суперфиция, така и на основание придобивна давност, което изключва приложението на принципа на приращение.
Касаторът счита, че ответника не може да присъедини към своята давност, тази на праводателя си, и че той не може да основава владението си на нищожно придобивно основание. Пречка за присъединяване на владението на праводателя към това на ответника няма. Съгласно решение № 6* и Р 1920-69-І за да може владелецът да присъедини към своето владение това на частния си правоприемник е необходимо надлежно правно основание /действителен акт/. В случая при учредяване на право на строеж за ? ид.ч. от дворното место от несобственик сделката не е нищожна, а не поражда вещно правно транслативно действие / Р 15-80-І/ Продажбата на чужда вещ е действителна сделка, по която продавача не може да изпълни задължението си да прехвърли собствеността и това е основание за разваляне на сделката и за претендиране на правата при евикция. Такава сделка е годно основание за предаване на владението и като е приел, че има основание за приложение на чл. 82 от ЗС, въззивния съд е постановил решение, съобразено със съдебната практика. Като последица от това е и отговора на последния въпрос – нищожната сделка основание ли е за установяване и упражняване на владение. Както вече се посочи ответника не установява владението си въз основа на нищожна сделка, но следва да се отбележи, че цитираната от касатора съдебна практика касае невъзможността нищожна сделка да е основание за добросъвестно владение. Съдът е установил наличие на обикновено владение, поради което цитираните решения – 1084-68-І, Р 649-93-І г.о., Р 1367-61-І г.о. са неприложими и на това основание.
Въззивното решение не противоречи на цитираното от касатора Р 59-04-І г.о., тъй като съдът е установил наличието на предпоставките за придобиване по давност, а в тази връзка обстоятелствата във всеки конкретен случай, доказани по всяко конкретно дело са различни.
По изложените съображения, обжалваното въззивно решение не противоречи на практиката на ВКС, поради което няма основание за допускането му до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. С оглед този резултат и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят направените претендирани от него деловодни разноски за това производство до доказания с договора за правна помощ размер – 800 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.01.2009г., постановено по гр.д. № 453/2008г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Н. А. М. Т.
Осъжда Н. А. М.- Т. ЕГН-5905146999 да заплати на Ц. А. В. ЕГН-5101016283 деловодни разноски за настоящото производство в размер на 800 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: