О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1282
София, 17.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1080 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Г. М. в качеството му на Е. “Б” против решение № 44 от 24.03.2009г., по гр.д. № 40/2009г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 171/20.11.2008г. по гр.д. № 50/2008г. на РС – Ч. С последното е уважен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от ВПК “”Николка” гр. Ч. против касатора за магазин с обща площ 116,570 кв.м., състоящ се от магазинно помещение с площ 63,39 кв.м., складово помещение с площ 22,56 кв.м., санитарен възел с площ 2,52 кв.м ветробран /предверие/ към магазина с площ 23,12 кв.м., ведно с избено помещение в сутерена, което се намира под магазина, няходящи се в жилищен блок “ С. ” 1, построен в УПИ *комплексно жилищно застрояване в кв. 20 по плана на гр. Ч. и е прекратено производството по предявения от касатора инцидентен отрицателен установителен иск да се признае за установено, че ищцовата кооперация не е собственик на същия търговски обект.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че кооперацията се лигитимира като собственик на магазин от 95 кв.м. на основание пар.1 от ДР на ЗК от 1991г., за което се е снабдила с н.а. № 91,т.1/1994г. и по давност на процесния магазин, установена с н.а. № 115,т.1/2008г. Имало е предверие между двата магазина, което след продажбата на първия от тях е останало да обслужва само магазина от 116 кв.м., предмет на иска. През 1999г. предверието към този магазин е отдадено под наем на едноличния търговец, който снабдявайки се с виза за проектиране прегражда част от предверието и обособява златарско ателие по одобрен проект. Кооперацията е изпратила нотариална покана то Е. , с която го уведомява, че прекратява договора за наем с него, чийто срок към настоящия момент е и изтекъл. Въззивният съд е приел, че кооперацията се легитимира като собственик по давност, тъй като владее магазина още от 1971-1972г.г., след като е изграден блока и тя е платила стойността му. За неоснователно е преценено възражението на ответника, че т.н. “ветробран” е обект на собственост. Съдът е приел, че това е предверие към магазина представлява обща част към него, която е обслужвала първоначално и двата магазина, но след продажбата на по-малкия от тях, то е останало да обслужва само процесния магазин. Първата СТЕ е посочила, че дървеното преграждение в предверието съставлява обект по смисъла на пар.5, т.39 от ЗУТ, но втората експертиза е установила, че то е предверие към магазина. Въззивният съд е приел, че ветробрана и дървеното преграждение в него не съставлява самостоятелен обект на собственост. Поради това, че ответника е бил държател до прекратяване на договора за наем, съдът е приел, че го ползва без основание, поради което е уважен иска по чл. 108 от ЗС. Въззивният съд е приел, че правилно е прекратено производството по отрицателния установителен иск, тъй като ответника няма правен интерес от предявяването му, защото този спор ще се разреши в производството по главния иск по чл. 108 от ЗС.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон –чл. 79 от ЗС и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, касаторът е възпроизвел съдържанието на касационната жалба, като е поискал допускане по касация на решението, защото с него е разрешен съществен материално правен въпрос, който не формулира, но разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретно счита, че неправилността на решението е самостоятелно основание за допускане на решението до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация ВПК “Н” гр. Ч. оспорва допускането на касационната жалба до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК, защото не е формулиран правен въпрос, на който да отговори касационната инстанция, а не са обосновани и основанията по чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване от задължително със законова регламентация на изключенията, премина във факултативно. Преценката относно това кои решения подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК. Те са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане касационната жалба. Затова доводите на касатора, че неправилността на решението е достатъчна, за да се допусне решението до касационен контрол не кореспондира на новата нормативна уредба на гражданския процес, поради което е неоснователен.
Общият критерий, от който ВКС изхожда при селектирането на касационните жалби е с обжалваното решение да е третиран, респективно в касационната жалба да е поставен материално правен, или процесуален въпрос, от който зависи изхода от предявеният иск, или надлежното упражняване на процесуалните права, които имат значение за изхода от спора. С касационната жалба на Б. Г. М. в качеството му на Е. “Б” не е формулиран основен материално правен, или процесуален въпрос, на който следва да отговори касационната инстанция.. Изложени са факти и обстоятелства по делото и са развити оплаквания за необоснованост на решението. Основния довод в касационната жалба е за несъответствие на решението с доктриналното разбиране за давността, но той не е развит във връзка с конкретните правни изводи на съда. Представеният констативен нот. акт по обстоятелствена проверка от 2008г. има установяващо действие относно правото на собственост, придобито по давност. Той е издаден от нотариус, натоварен от закона с извършване на тази функция и съставлява официален документ, обвързващ съда с доказателствената си сила. Този, който оспорва констатациите на нотариуса в този акт относно правото на собственост носи доказателствената тежест да докаже оспорването. Касатора не е оборил констатациите на нотариуса, поради което съдът е зачел доказателствената сила на нот. акт, издаден на основание чл. 483, ал.2 от ГПК /отм/. По този въпрос, решението на въззивния съд не е постановено при наличие на нито едно от основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК.
Относно потвърждаване на решението в частта, с която е прекратено производството по предявения от касатора отрицателен установителен иск, касаторът също не е формулирал съществен правен въпрос, по който да се произнесе касационната инстанция. Изводът на възивния съд за липса на правен интерес от предявяване на този иск, защото повдигнатия с него спор ще се разреши с иска по чл. 108 от ЗС съответства на трайната съдебна практика и е постановен при отсъствие на основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК.
Обстоятелството, че с касационната жалба и изложението към нея /с аналогично съдържание/ не е формулиран материално правен, или процесуален въпрос, от който да зависи изхода от спора е достатъчно, за да не се допускане до касационно разглеждане обжалваното въззивно решение. Не е обосновано и нито едно от основанията за това, предвидени в чл. 280, ал.1 т. 1,2 и 3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 44 от 24.03.2009г., по гр.д. № 40/2009г. на С. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Б. Г. М. в качеството му на Е. “Б”
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: