О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1365
София, 17.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1303 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Я. К. и Е. Я. Н. против решение № V* от 28.04.2009г., постановено по гр.д. № 686/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 11.07.2008г. по гр.д. № 1356/2007г. по описа на Бургаски РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от касаторките против ОСЗГ гр. С. и О. С. да се признае за установено, че те, като наследници на С. Д. П. , починал на 28.04.1961г. притежават правото на възстановяване на собствеността върху лозе от 3,3 дка в землището на гр. С. в м.”Б”, лозе от 5,4 дка в землището на с. Р. в м. “Ф”, нива от 2,7 дка в същото землище в м. “Г” и нива от 2,8 дка в същата местност, нива от 7 дка в м. “М” в същото землище, нива от 5,1 дка в същата местност и нива от 3 дка в същата местност.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците С дори да е притежавал правото на собственост върху процесните гори, доказано с н.а. от 1926 и 1930г., не е притежавал това право към момента на образуване на ТКЗС, защото е установено, че в следващите емлячни регистри не са записани имоти на негово име, такива не фигурират и в картите на съответните местности от периода 1926-1939г. Съдът се е позовал и на това, че в декларацията от 1949г. е отбелязано, че имотите по неговата партида се прехвърлят по партида на неговите деца, а с н.а. от 1056г. имоти в м. “Ф” и в м. “Б” са прехвърлени на неговите деца. Те са заявили и са им възстановени земи в същите местности на лично основание. Така при съвкупно обсъждане на доказателствата, съдът е приел, че ищците не доказват наследодателят им да е запазил правото си на собственост към момента на колективизацията, а това е релевантния момент, към който следва да се установи правото на собственост с оглед реституцията му.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, защото съдът не е отчел, че за правото на собственост на наследодателя се представят нот. актове, а декларациите от емлячните регистри са само косвени доказателства.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК касаторите се позовават на определение № 273 от 12.03.2009г., постановено по гр.д. № 5100/2008г. на ВКС ІІ гр.о., с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по въпроса допустимо ли е в производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ доказването на правото на собственост да не е пълно и като достатъчни писмени доказателства да се приемат не само нот. актове, но и други писмени документи, изброени в чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ. Според касаторите, и настоящото дело следва да се допусне за разрешаване на същия въпрос, тъй като той се решава противоречиво от ВКС. Като доказателство в подкрепа на това обаче се представя освен цитираното определение и решение № 717/19.07.1999г. по гр.д. № 118/1999г., постановено по иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
Ответниците по касация ОСЗГ гр. С. и О. С. не вземат становище. оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол,
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касаторите не са формулирали основен правен въпрос, който въззивният съд по настоящото дело да е разрешил при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК, а се позовават на определение по чл. 288 от ГПК, постановено по друго дело. Това е недопустимо, защото общото основание за допускане до касационно обжалване е разрешаването от въззивния съд на конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора. Дори да се приеме, че касаторите формулират същия правен въпрос и по настоящото дело, то той не се покрива точно с приетото от въззивния съд – искът е отхвърлен защото съдът е приел, че наследодателят на ищците не е останал собственик към момента на колективизацията, като се е позовал не само на това, че имотите липсват в емлячните регистри по партидата на наследодателя в годините след издаване на нот. акт от 11926 и 1930г., а и защото през 1956г. се е разпоредил с земи в същите местности в полза на децата си със сделки в нотариална форма и на тях е възстановено правото на собственост. В този смисъл въпросът за това дали в производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ може да има пълно доказване на правото на собственост с други писмени доказателства, различни от нот. актове не е основен, от който да зависи изхода от спора по настоящото дело. Това е достатъчно основание да не се допуска до касация въззивното решение.
Отделно от това касаторите не доказват наличието на противоречива практика по правния въпрос, който цитират от представеното определение по чл. 288 от ГПК. Те не могат да се позовават на мотивите в това определение, постановено по друго дело с предмет друг иск. Представеното решение от 19.07.1999г. по гр.д. № 118/1999г. на ІІ гр.о. е постановено в производство по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и касае съдебна практика по чл. 12, ал.7 от ЗСПЗЗ, съгласно която едностранното деклариране на имотите в емлячните регистри не съставлява писмен акт, доказващ предаване на владението по смисъла на чл. 12, ал.7 от ЗСПЗЗ. Така с изложението към касационната жалба не е обосновано и наведеното допълнително основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Или в обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, тъй като не са доказани нито общото, нито допълнителните основания по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V* от 28.04.2009г., постановено по гр.д. № 686/2008г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. Я. К. и Е. Я. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: