О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 26.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4516 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от третото лице – помагач “З“ЕВРО ИНС” АД против решение № 112 от 03.07.2008г., постановено по гр.д. № 77/2008г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставено в сила решението на Разградски окръжен съд по гр.д. № 281/2007г.. С последното Н. П. Н. е осъден при участието на третото лице помагач /сега касатора/ да заплати на Д. Л. К. сумата 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й Л. Д. К. , настъпила следствие пътно транспортно произшествие на 05.12.2006г., ведно със законната лихва върху тази сума от същата дата.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че сумата 60000 лв. е справедливото обезщетение за понесените от ищцата страдания от загубата на баща й, тъй като тя е непълнолетна, била е на 14 години, когато той е починал, майка й не е известно къде е и бащата се е грижел единствено за нея. Съдът е приел за неоснователно възражението за съпричиняване от починалия, тъй като макар да е имал алкохол в кръвта е установено, че е пресичал като пешеходец на зелен светофар и не е нарушил правилата за движение.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е за размера на обезщетението. Касаторът обосновава допускането до касация с това, че разрешаването на този съществен материално правен въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Страните в производството – ищцата и ответника не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, който касаторът счита завишен. Този въпрос е съществен по предявения иск, тъй като въпроса за основателността е разрешен с одобреното от съда споразумение, което има сила на влязла в сила присъда за ответника и е задължителна за гражданския съд относно дееца, деянието, противоправността и вината. Така основния спорен въпрос по делото е за размера на обезщетението.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди обаче не може да има единна практика на ВКС, тъй като законовият критерий, определен в чл. 52 от ЗЗД е справедливостта, която се определя от конкретните обстоятелства по делото – личността на засегнатия, степента на страданията от загубата на близък, родствената и емоционално-психическата връзка с починалия, последиците от смъртта за ищеца в морален и материален аспект.. В конкретния случай съдът е преценил, че се касае за дете на 14 години, за което единствен грижещ се родител е бащата, който е починал внезапно при ПТП, предизвикано от ответника. Конкретните обстоятелства не могат да бъдат еднакви, или сравнявани едновременно, поради което не може да има оеднаквяване на практика от ВКС. С оглед това не е налице неясна, или непълна правна норма, нуждаеща се от доказване, или корективно тълкуване поради влагане на нов смисъл в нея.
Или в обобщение наведеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване отсъства, поради което жалбата не следва да се допуска до касация..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 03.07.2008г., постановено по гр.д. № 77/2008г. на Апелативен съд – Варна по касационна жалба, подадена от третото лице – помагач “З“ЕВРО ИНС” АД, със седалище гр. С., бул. “Г” № 16
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: