О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
София, 22.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 692 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба, подадена от Е. Л. И. против определение от 18.12.2008г., постановено по гр.д. № 1219/2008г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от същия против определение № 4845/15.10.2008г. по гр.д. № 1034/2008г. С последното е оставена без разглеждане исковата молба, подадена от И. по чл. 13 от ПУРНЕС и е прекратено производството по образуваното по нея дело.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на правната норма на чл. 280, ал.1 т. 1 и т.3 от ГПК, като счита, че същественият правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е че чрез превратно тълкуване се нарушава правото му на защита и се прави отказ от правосъдие.
По същество счита определението неправилно поради противоречие с чл. 208, ал.5 от ГПК, според която ако ответника по молбата има неизвестно име и адрес, съдът му назначава особен представител..
Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е формулиран общо – чрез превратно тълкуване, съдът нарушил правото му на защита.
От книжата по делото се установява, че ищецът е поискал отмяна на решения на общо събрание на етажната собственост, проведено на 10.06. 2008г. Съдът е оставил неколкократно исковата молба без движение с указания до ищеца да посочи ответник – председателят на етажната собственост и решенията, чиято отмяна иска. Ищецът посочва лицето В. А. Ш. , която водила това общо събрание и не формулира дори общо решенията, чиято отмяна иска. Поради неизправяне на тези нередовности, съдът е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството, а въззивния съд е оставил без уважение частната жалба против това определение.
В частната касационна жалба общото оплакване за нарушението на правото на защита чрез превратно тълкуване на закона не удовлетворява изискването за формулиране на материално правен, или процесуален въпрос по чл. 280, ал.1 от ГПК, а това е общото основание за допускане до касация. Този правен въпрос следва да е конкретен, да е свързан с предмета на спора и да предопределя изхода му или надлежното упражняване на правото на иск. Съдът не е длъжен да го извлича от съдържанието на жалбата. Не изпълнението на изискването за формулиране на материално правен, или процесуален въпрос, който да отговаря на тези изисквания е достатъчно за не допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Посочените само текстуално допълнителни основания от жалбоподателя по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК също не са обосновани.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, тъй като нито се сочи, нито има съдебна практика, която да допуска предявяване на иск без посочване на ответник и не формулиране на решението на общото събрание на етажната собственост, чиято отмяна искаш. Правото на защита е свързано с възможността за всеки да защити конкретни субективни права по отношение на смущаващия ги или посочения от закона ответни. Тосе отнася както до ищеца, така и до ответника. Надлежното упражняване на правото на иск от ищеца предопределя спазване на правото на защита за ответника. За да е гарантирано правото на защита, процесуалният закон изисква субективните права, предмет на защита да са ясно очертани с исковата молба, а упражняването на правото на иск да е насочено към легитимиран процесуално и материално правно ответник. И в двете насоки, ищецът не е изпълнил процесуалните изисквания за редовност на исковата молба по чл. 127 от ГПК, поради което не се касае за нарушение на правото на защита, а до неизпълнение на императивни правни норми. Нормата на чл. 208, ал.5 от ГПК е неприложима в исковото производство. Тя намира приложение само в производството по обезпечаване на доказателства, каквото не е искането на ищеца в молбата, по която е било образувано гр.д. № 1034/2008г.
Не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал.1т.3 от ГПК.
Относно това кой представлява етажната собственост пред съда са налице ясни правни норми, както в ПУРНЕС, отменен с ЗУЕС /бр. 6 от 23.01.2009 г./, считано от 01.05.2009 г., но действащ към момента на подаване на молбата пред съда – 13.06.2008г. – чл. 14, така и във влезлия в сила в хода на производството Закон за управление на етажната собственост /ЗУЕС//обн., ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г., в сила от 1.05.2009 г./ – чл. 41. И по двата текста процесуален представител на етажната собственост е управителят, респективно председателят на УС, ако има такъв, или упълномощено лице. Тези норми не се нуждаят от тълкуване за разкриване на точния им смисъл, а следва стриктно да се спазват и това е въпрос на точно прилагане на закона. Затова не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба не следва да се допусне до разглеждане. .
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.12.2008г., постановено по гр.д. № 1219/2008г. на Окръжен съд – Благоевград по частната жалба, подадена от Е. Л. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: