О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1303
София, 20.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1162 /2009 година по описа на трето гр. о., което се разглежда от първо гр. о..
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по к. жалба, подадена от Й. А. М. против решение № 343 от 21.10.2008г., постановено по гр.д. № 682/2007г. на СГС, с което е отменено решението по гр.д. № 2790/07г. на Софийски РС поради допуснато процесуално нарушение – разглеждане на делото в закрито заседание и вместо това, съдът е оставил без уважение молбата на ищцата за промяна на личното й име от “Й” на “Д”.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че собственото име на молителката “Й” не е осмиващо, опозоряващо, или обществено неудобно, а обстоятелството, че това име я идентифицира с баба й, към която има негативно отношение, защото счита, че е виновна за развода на родителите й, не е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 от ЗГР. Фактът, че нейните близки и познати се обръщат към нея с името “Д” също не е важно обстоятелство
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, касаторката моли да се допусне до касация обжалваното решение, тъй като с него съдът се е произнесъл по въпроса кога са налице основание за промяна на личното име в противоречие с практиката, по този въпрос, съществува противоречива практика и защото този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото Прилага съдебни решения по чл. 19 от ЗГР и счита, че изводите на въззивния съд са в противоречие със съдената практика, както и това, че СГС не е върнал делото за ново разглеждане от РС в открито съдебно заседание, а в нарушение на процесуалните правила е решил спора по същество.
Ответникът по касация О. Д. не взема становище.
Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото въззивното решение е по неоценяем иск.
Повдигнатият с касационната жалба материално правен въпрос относно предпоставките за промяна на личното име е разрешен от въззивния съд в съответствие със съдебната практика. Тя не е противоречива относно приложението на законовите основания за промяна на името. Различна е преценката на конкретните обстоятелства, което произтича от многообразието им. По преценката на доказателствата и доказаността на претенцията за промяна на име не може да има единна практика. В този смисъл въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика и не е налице противоречива практика на съдилищата.
Вторият въпрос за допуснатото процесуално нарушение не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Въззивния съд е констатирал допуснато съществено процесуално нарушение и поради това е отменил постановеното решение в съответствие с чл. 208, ал.1 от ГПК/отм/ и като инстанция по същество е разрешил спора. Само в изрично предвидената хипотеза по чл. 208, ал.3 от ГПК/отм/, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, въззшивната инстанция е длъжна да обезсили решението и да върне делото на първата инстанция за произнасяне по предявения иск. Тази хипотеза не е била налице, поради което и съдът не е постановил решение в противоречие с практиката по чл. 208, ал.3 от ГПК /отм/
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание не е налице, тъй като нормата на чл. 19 от ЗГР не се нуждае от тълкуване и уеднаквяване на практиката по нея, а във всеки конкретен случай съдът следва да преценява дали е налице основание за промяна на името поради това, че е осмиващо, опозоряващо, или обществено неудобно, или, че други важни причини налагат това. Затова не е налице основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, която е приложима, когато няма съдебна практика по неясна, или непълна правна норма, или съществуващата такава е противоречива, или неактуална с оглед промяна на правни норми, които са във връзка с нея и се нуждае от коригиране.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 343 от 21.10.2008г., постановено по гр.д. № 682/2007г. на Софийски градски съд по к. жалба, подадена от Й. А. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: