О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505/09
София,19.06. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 369 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н, като пълномощник на А. Ю. М., С. А. М. , З. А. М., М. А. Х. , Ф. А. Б., М. Т. М., М. А. М. и А. А. М. против решение № 209/16.12.2008г. по гр.д. № 192/2008г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 74/24.06.2008г. по гр.д. № 1/2008г. на РС – Кърджали. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касаторите против Х. Х. Б. и Х. А. Б. да отстъпят собствеността и предадат владението на едноетажна жилищна сграда с призем със застроена площ 94,25 кв.м. и едноетажна масивна сграда – гараж с площ 22,75 кв.м., построени с отстъпено право на строеж в УПИ *Х-169 от кв. 16.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ответниците са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, тъй като са го владели от 1993г. за себе си, след като са го купили неформално от А. А. М. , – син на общия наследодател на ищците А, починал на 23.12.1983г. Този син е починал на 26.11.2007г. и е оставил за свои наследници касаторите М. Т. М., М. А. М. и А. А. М.. Съдът е формирал извода за неоснователност на иска и поради това, че ищците не са доказали правото си на собственост върху имота, тъй като не представят писмени доказателства, установяващи правото на собственост на наследодателя им, а ако е упражнявал той владение върху имота, то е било прекъснато с предаване имота на ответниците.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е “касателно придобиване на недвижимите имоти по давностно владение”. Касаторите обосновават допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, но не сочат такава – основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навеждат като основание за допускане и това по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на формулирания като съществен материално правен въпрос въпроса е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материалноправен въпрос по приложението на придобивната давност не е формулиран конкретно във връзка с предмета на делото. От съдържанието на касационната жалба и изложението по чл.280, ал.1 от ГПК в нея може да се извлече, че касаторите имат предвид конкретно въпроса ангажира ли допускането на трети лица до ползване от един от наследниците на недвижим имот обвързва ли останалите и това основание ли е третите лица да установят владение за себе си. Така формулирани въпросите имат връзка с крайния извод по спора, поради което могат да се квалифицират като съществени. Тези въпроси обаче не са разрешени в противоречие с известната на съда съдебна практика, а касаторите не сочат такава. От доказателствата по делото се установява, че ответниците са били допуснати през 1993г. до процесната къща и гараж от единия от наследниците на А. М. М. /Миланов, починал 1986г. Всички негови наследници са се изселили да живеят в Република Т. в периода 1989г.-1991г. и при посещенията си в България никой от тях не е отсядал в процесната къща, видно от обясненията им по чл. 114 от ГПК /отм/, защото знаели, че тя е дадена, но за ползване на ответниците. Квалификацията на ищците, че къщата била дадена само за ползване не обвързва съда, който е установил елементите на владение, упражнявано от ответниците. За установяване владение върху недвижим имот не е необходимо изрично съгласие на досегашния владелец, или на собственика.становяването на владение може да стане дори чрез завземането /окопирането/ му. Безспорно е, че ответниците са в имота от 1993г. От този момент до предявяване на иска наследниците на А. М. /Миланов/ не са предприели никакви действия, за да смутят установеното владение от ответниците, които са оградили имота, извършили са освежителен ремонт на къщата. Никой от ищците не е запазил ключ за къщата. Когато идвали за да я видят, ищците били допускани от ответниците, но последните никога не оставали за да преспят в нея. През 1993г. ответниците открили на свое име партидата във фирма “В”, а през 1998г., когато влиза в сила ЗМДТ те са декларирали къщата на свое име и са плащали данъците за нея. През 2005г. препдприели действия по снабдяването си с н.а. на осн. чл. 483, ал.2 от ГПК и с н.а. № 51,т.7/11.02.2005г. били признати за собственици по давност на процесните сгради. На 18.12.2007г. е предявен иска на ищците за собственост. Така въз основа на тези факти въззивния съд е приел, че ответниците са установили владение върху имота за себе си.. Този извод съответства на нормата на чл. 69 от ЗС, установяващ законовото предположение, че владелеца владее за себе си, освен ако не се установи, че я държи за други го. Ищците не са опровергали тази законова презумпция и констатациите на нотариуса в издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка, който има обвързваща съда доказателствена сила до опровергаване изводите на нотариуса в него. Затова постановеното решение не противоречи на съдебната практика за придобиване на недвижими имоти по давност от трети лица. В конкретния случай промяната на намерението за своене е демонстрирана от ответниците с посочените действия, поради което постановеното въззивно решение не е в противоречие с практиката на ВКС. Следователно не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Касаторите сочат като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Има последователна практика по приложението на института на придобивната давност. Следователно и на това основание не следва да се допуска до касационно обжалване въззивното решение.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 209/16.12.2008г. по гр.д. № 192/2008г. на Кърджалийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. Ю. М., С. А. М. , З. А. М., М. А. Х. , Ф. А. Б., М. Т. М., М. А. М. и А. А. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: