О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 08.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 115 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. Д. против решение № 1* от 03.10.2008г., постановено по гр.д. № 490/2008г. на Окръжен съд-Враца, с което е оставено в сила решение № 86 от 09.08.2006г. по гр.д. № 84/2006г. на РС-Враца. С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторката против бившия й съпруг Т. Ц. Я. за делба на втори жилищен етаж от построената в УПИ № І* в кв. 186 по плана на гр. В., ж.к.”П”, ул.”С” № 3, който съставлява самостоятелно жилище със застроена площ 143 кв.м., ведно с прилежащия таван и зимнично помещение и ? ид.ч. от общите части на сградата.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че договорът за групов строеж, сключен през 1990г., с който съсобствениците на дворното место Т. Я. и К. Г. са се уговорили кой на какви обекти от бъдещата сграда ще стане собственик след построяването й няма вещно правно транслативно действие, защото е такъв по чл. 192, ал.1 от ЗТСУ /_отм/, а има характера само на предварителен договор. Съобразно това, съдът е приел, съсобствеността върху всеки обект от жилищната сграда не е прекратена, а третото лице – съсобственик не участва в делбата. Второто основание, поради което не е допусната делба на втория етаж е това, че съдът е приел за основателно възражението на ответника за изключване на презумпцията за принос на бившата съпруга, тъй като за изграждането на втория етаж до етап груб строеж на карабина, задължение е било поето от третото лице-съсобственик, което той е изпълнил за своя сметка, а извършването на довършителни работи в обекта е основание за облигационни претенции, но няма за последица придобиване на право на собственост.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е поражда ли договора за групов строеж, сключен преди изграждане на сградата по чл. 192, ал.2 от ЗТСУ /отм/ вещи права между съсобствениците, или той съставлява окончателен договор за доброволна делба и построяването на обекта макар и по време на брака от трето лице, поело това задължение за прехвърлените му вещни права изключва ли презумпцията за принос на съпруга, който не е съсобственик върху дворното место.
Касаторката обосновава допускането до касация с това, че тези съществени материално правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и че по тях съществува противоречива практика на ВКС – основания по чл. 280, ал.1 т.1 и 2 от ГПК.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба основни материално правни въпроси са съществени, защото от разрешаването им зависи крайния изход по спора. И двата въпроса обаче не са разрешени в противоречие с трайно установената съдебна практика, а цитираните две решения в противен смисъл не формират трайната съдебна практика по тези въпроси на ВКС.
По въпроса договорът за групов строеж по чл. 192, ал.1 от ЗТСУ /отм/ има ли вещно правно действие, т.е. съставлява ли договор за доброволна делба, щом покрива формата на чл. 35, ал.1 от ЗС, или има само характера на предварителен договор е формирана трайно установена съдебна практика от ТР№68/23.06.1986г. на ОСГК, Р№ 169/07.04.1988г. по гр.д. № 54/1988г. на ІV гр.о., съдържанието на Р01694/02.02.1994г. по гр.д. № 357/1993г. на ІV гр.о., гр.д. № 229/15.04.1998г. по гр.д. № 294/1997г. на І гр.о., Р№ 698/10.V.2002г. по гр.д. № 942/01г. І гр.о. Във всички тях, първото от които задължително за съдилищата, последователно е приемано, че договор за групов строеж в предвидената от закона форма с нотариална заверка на подписите им, сключен преди изграждане на сградата има характера на предварителен договор. От обстоятелството, че такава е и формата за доброволната делба на недвижими имоти (чл. 35, ал. 1 ЗС ), не следва, че този договор съставлява делба на обектите, както в бъдеще ще бъдат построени, защото законът не му придава такова значение, изисквайки в ал.4 от чл. 192 от ЗТСУ/отм/ участниците в груповия строеж след построяване на сградата да разпределят жилищата или другите обекти съобразно с договора. Има се предвид договора по ал. 1 на чл. 192 от с.з. с който само се определят жилищата и другите обекти, които участвуващите в груповия строеж ще получат, без да е предвидено той да има ликвидиращото съсобствеността прехвърлително действие.
Приложеното към изложението по чл. 284, ал.3 от ГПК Р № 1057/26.07.2002г. по гр.д. № 1188/2001г. на ІV гр.о. не противоречи на изложените по-горе решения, тъй като то акцентира на това, че с договора по чл. 192 от ЗТСУ може да се изключи принципа на приращението, но не определя кой от двата договора има предвид – този по ал.1 или този след изграждане на сградата. В другото приложено решение № 194/05.04.2004г. по гр.д. № 438/2003г. на ІІ гр.о. също не е проведена разлика между договора по чл. 192, ал.1 о ЗТСУ и окончателното разпределение. Това решение е единично, противоречи на цитираното Р № 68/23.06.1986г. на ОСГК и не съставлява трайна съдебна практика, на която да противоречи обжалваният съдебен акт, т.е. липсва основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. То не е достатъчно за да формира и противоречива практика на ВКС при наличие на изброените решения в противен смисъл, включително и на ОСГК, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Така по първия поставен материално правен въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване.
По втория материално правен въпрос – построяването на обекта макар и по време на брака от трето лице за негова сметка, поело това задължение срещу прехвърлените му вещни права изключва ли презумпцията за принос по чл. 19, ал.3 от СК на съпруга, който не е съсобственик върху дворното место, касаторката не е представила и не е цитирала съдебна практика, на която обжалваното решение на противоречи, или да съществува противоречива практика по този въпрос. На съда също не е известна такава. Трайно установената съдебна практика по чл. 19, ал.3 от СК и по чл. 21, ал.1 от СК приема, че построяването на жилище макар и по време на брака от трето лице за негова сметка в изпълнение на насрещната му престация срещу прехвърлените му вещни права от съпруга, собственик на дворното место изключва презумпцията за принос. Следователно и по този въпрос не са доказани твърдяните основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 03.10.2008г., постановено по гр.д. № 490/2008г. на Окръжен съд-Враца по касационна жалба, подадена от А. П. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: