О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 27.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 103 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Т. Т. против решение от 17.07.2008г., постановено по гр.д. № 159/2008г. на Окръжен съд – Монтана, с което е отменено решението на РС-Монтана от 25.02.2008г. по гр.д. № 1081/2006г. и вместо това е отхвърлен иска, по чл. 32, ал.2 от ЗС, предявен от касаторката против Д. Т. Р. за разпределение ползването на дворното место, съставляващо имот с идентификатор 48489.8.211 по кадастралната карта на Монтана, ведно с построените в него два гаража и стопански постройки.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ответницата е изключителен собственик на дворното место, тъй като с н.а. № 65,т.ІІ/26.06.1998г.майката на ищцата М е дарила на ответницата 2/3 ид.ч. от дворното место, съставляващо парцел **** в кв. 167 идентичен на процесния с идентификатор 48489.8.211, ведно с построения в югозападната част гараж на 24 кв.м., а с н.а. № 155,т.І/16.03.1989г. е продала на същата срещу задължение за гледане и издръжка другата ? ид.ч. от дворното место.
В жалбата, касаторката прави оплакване, че съдът не съобразил, че имота бил съпружеска общност за родителите й М. В. И. , починала на 18.11.2003г. и Т. Т. И. , починал на 10.05.1994г., защото бил купен по време на брака им през 1953г. Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е, че и пред втората инстанция може да се иска чрез възражение възстановяване на запазената част, накърнена с дарение от наследодателката й, за което се позовава на Р № 3321/20.12.1978г. по гр.д. №1625/1978г. на І гр.о. на ВС. Обосновава допускането до касация с това, че формулираният от нея съществен материално правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, което е основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба процесуален въпрос не е съществен, защото от него не зависи изхода от спора. Същественият материално правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК следва да е конкретен и да е свързан с предмета на спора. Предявеният от касаторката иск не е отхвърлен, поради това, че пред втора инстанция не може да се предявява възражение за възстановяване на запазената част, а поради липса на съсобственост. Потестативното право да се иска намаляване на дарение за възстановяване на запазена част може да се упражни чрез иск, или чрез възражение в делбено производство, включително и пред въззивната инстанция при действието на отменения ГПК от 1952г. Това право обаче не може да се упражни в рамките на производство по чл. 32, ал.2 от ЗС с ограничен предмет разпределение на ползването. В това производство, съставляващо по естеството си спорна съдебна администрация не може да се установи масата по чл. 31 от ЗН, а и не може съдът да предизвика правната промяна, защото не може да се произнесе с отделен диспозитив в това производство. Отделно от това, касаторката е била ищца по чл. 32, ал.2 от ЗС и тя не може да се брани с възражение в това производство. Затова съдът, като не се е произнесъл по искането за намаляване на запазената част не е постановил решение в противоречие със задължителната практика на ВКС, както твърди касаторката.
Касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество и по другото твърдение за противоречие с цялата практика на ВКС и съдилищата относно приетото, че имота е индивидуална собственост. Касаторката не е доказала в хода на производството твърдението си, че дворното место е било съпружеска общност на родителите й, защото не е установила, че то е придобито възмездно през времетраенето на брака. Не е представен по делото и по приложенията към него нот. акт от 1953г. Затова решението не може да се приеме като противоречащо на пар.4 от ПР на СК и съдебната практика по приложението му.
По изложените съображения не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.07.2008г., постановено по гр.д. № 159/2008г. на Окръжен съд – Монтана по касационна жалба, подадена от Ц. Т. Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: