О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1211
София, 30.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1090/2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от М. Д. В. и Н. И. В. против решение от 20.02.2009г., постановено по гр.д. № 3430/2006г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 12.07.2006г., постановено по гр.д. № 8632/2004г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен предявеният от Н. В. иск да се признае за установено по отношение на съпруга й М. Д. В. и К. Х. П., че тя е изключителен собственик на жилищна сграда с гараж, находящи се в гр. С., с.. Бистрица ул.“В” № 9, построена в южната част на парцел **** от кв. 21.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищцата не е оборила презумпцията за принос по чл. 19, ал.1 от СК досежно жилищната сграда, построена по време на брака в дворно место, от което й е подарена ? ид.ч. и й е учредено безвъзмездно правото на строеж за тази къща. Съдът е мотивирал извода си със показанията на един от разпитаните свидетели, който живее в северната къща в същото дворно место, според които събота и неделя е виждал съпруга М да помага, а и защото при липса на данни за фактическа раздяла е житейски нелогично, ако помагат роднините и съседите, съпругът да не участва в строителството на сградата, която се строи за съпругата му и за да живее в нея семейството. Съдът е приел, че признанието, направено от М. В. – съпруг на ищцата, че той не е участвал в изграждането на сградата нито с труд, нито със средства е симулативно.
Касационната жалба на Н. И. В. е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против неблагоприятно за нея въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Касационната жалба на М. В. е недопустима, тъй като изхожда от страна, по отношение на която решението е благоприятно. Той е бил ответник по иска и този иск е отхвърлен и по отношение на двамата ответници.. Обстоятелството, че е направил признание на иска във въззивната инстанция не му създава активна процесуална легитимация да обжалва благоприятното за него решение. Затова съдът намира, че следва да остави тази жалба без разглеждане.
В изложението към касационната жалба на Н. В. е наведено като основание за допускане до касация това, че съдът в противоречие с практиката по чл. 127, ал.2 от ГПК /отм/ не е възприел направеното от съпруга й признание в съвкупност със събраните доказателства, а го е преценил като симулативно. Позовава се на Р № 1/19.03.2001г. по гр.д. № 687/2001г., Р № 756/22.01.1996г. на І гр.о., Р № 242/04.04.1989г.ІІ гр.о. и Р № 152 от 04.03.2008г. ІІ.о на ТК. Навежда като основание за допускане и хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че въпроса за признанието на иска не само като доказателство, а и като самостоятелно основание за уважаването му, съгласно чл. 237 от новия ГПК е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът оспорва допускането до касация, като счита, че не е налице наведеното основание за това, тъй като заявеното признание от М. В. е в противоречие със закона, което съгласно по чл. 237, ал.3,т.2 от ГПК и не е основание за постановяване на решение по спора само въз основа на него.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен процесуален въпрос е обвързан ли е съда от признание на иска за установяване на изключителна собственост върху недвижим имот направено само от единия ответник – съпруг на ищцата, ако по отношение на процесния имот е проведена публична продан и е възложен с влязло в сила постановление за възлагане на другия ответник.
Въззивният съд е разгледал спора по отменения ГПК и е приложил нормата на чл. 127, ал.2 от ГПК в съответствие с цитираните от самия касатор решения. Съобразно тази практика, признанието на иска се преценява от съда с оглед доказателствата по делото. Признанието на иска от един от ответниците, който има противоречиви интерес с другия ответник налага преценката му с оглед всички обстоятелства по делото. Това е направил въззивния съд, като е отчел противоречивите интереси на двамата ответници, произтичащи от проведената вече публична продан и влязлото в сила постановление за възлагане, възможността за съпругата да предотврати публичната продан, за която е била уведомена. Анализирал е всички събрани доказателства – писмени и гласни. Преценката на гласните доказателства е суверенно право на съда. Като се е позовал на показанията на един от разпитаните свидетели, за да приеме, че признанието е симулативно и не отговаря на действителните отношения между ищцата и съпруга й – ответник, съдът не е постановил решение в противоречие със съдебната практика по чл. 127, ал.2 от ГПК.
Въпреки че касационното производство се развива при действието на новия ГПК, не се налага тълкуване на чл. 237 от него с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, защото не е налице признание на иска от страна на двамата ответници, в какъвто случай би следвало да се постанови решение в хипотезата на този текст. В случая се касае до субективно пасивно съединени искове против двама ответници, които са обикновени другари и имат противоречиви интереси до колкото гражданския брак между ищцата и първия ответни М. В. не е прекратен. При обикновено другарство, всеки от другарите действа самостоятелно и неговите процесуални действия нито ползват, нито вредят на другия съгласно чл. 216 от ГПК. По приложението на тази норма, съдебната практика е последователна и не се нуждае от корекция.
Относно това дали конкретния принус е незначителен, съдът решава този въпрос според конкретните обстоятелства по делото и този въпрос не може да се приеме за значим за развитието на правото.
По изложените съображения, съдът намира, че възивното решение не следва да се допуска до касация по формулираните правни въпроси, поради това, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.02.2009г., постановено по гр.д. № 3430/2006г. на Софийски градски съд по касационни жалби, подадени от Н. И. В..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима касационната жалба на М. Д. В. против въззивно решение от 20.02.2009г., постановено по гр.д. № 3430/2006г. на Софийски градски съд.
В частта, с която касационната жалбата на М. В. е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: