О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 11.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4974 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. К. против решение № 1* от 07.07.2008г., постановено по гр.д. № 750/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 3926/2006г. на Пловдивски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора на основание чл. 21 от СК за признаване за установено по отношение на М. А. Н., че е индивидуален собственик на основание пълна трансформация на лични средства, дарени от родителите му на апартамент № 12, ет.5 вх.”г” бл. 146 в ж.р.”Т” гр. П., купен на името на двамата съпрузи с договор от 16.11.1995г.
За да постанови това решение, въззивният съд е установил следното: страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 01.07.1992г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 28.12.2005г. През времетраене на брака с договор от 16.11.1995г. на името на двамата съпрузи като купувачи е купен от МНО процесния апартамент. Безспорно е, че цената му е изплатена със средства, които майката на ищеца е имала на срочен влог, който е изтеглила на 14.11.1995г. Тя ги е предала на сина си, който с платежно нареждане на 16.11.1995г. е превел цената от името на двамата съпрузи, което е отразил изрично в платежното нареждане.. Към този момент той е разполагал с пълномощно, включително и за закупуване на жилище на името на двамата /т.2/ от съпругата си, която била за няколко месеца в А. Съдът е приел, че няма основание за признаване на пълна трансформация, тъй като апартамента е придобит от двамата съпрузи по тяхна обща в+оля, а не по силата на презумпцията, поради което спора няма за предмет оборване на презумпцията.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е под формата на оплакване, че съдът не е съобразил, че апартамента е закупен при използване на неговото право да закупи жилище от фонда на МНО при поемане на съответни задължения от него, че пълномощното е само за теглене на заем за закупуване на жилище, че презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК е оборима, съобразно трайно установената практика. Представя решения на ВКС в този смисъл по приложението на чл. 19 и чл. 21 от СК..
Обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, което е основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 и 2 от ГПК. Представя решения на Д. РС, на ВтАС и на ВКС
Ответникът по касация оспорва допускането до касация, като счита, че не е формулиран съществен материално правен въпрос, а обжалваното решение е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС – Р789/25.09.1998г.ІІ гр.о. на ВКС, РР № 92/27.02.2003г. по гр.д. № 609/2002г. на ВКС І гр.о., касаеща аналогични казуси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос, извлечен от съдържанието й е “достатъчно ли е това, че в акта за придобиване правото на собственост по време на брака, недвижимият имот е на името на двамата съпрузи, за да се приеме, че е съпружеска общност независимо от произхода на вложените средства от всеки от съпрузите, или и в този случай може да се оборва съдържанието на придобивното основание и презумпцията за принос. .
Този въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи крайният изход от спора, предмет на иска. Той обаче е разрешен в съответствие с трайно установената практика по аналогични казуси – Р № 789/25.09.1998г.ІІ гр.о. на ВКС, Р № 92/27.02.2003г. по гр.д. № 609/2002г. на ВКС І гр.о., Р № 964/17.10.2008г. по гр.д. № 3000/2007г. на ВКС І гр.о. Във всички тези решения е прието, че когато недвижимия имот е придобит по време на брака на името на двамата съпрузи, възниква съпружеска имуществена общност. В този случай е без значение за правото на собственост кой от двамата съпрузи е платил част или цялата цена и с какво намерение. В този случай правото на собственост за двамата съпрузи възниква в резултат на придобивната сделка и е недопустимо опровергаване на съдържанието на акта, с който тя е оформена.. Платилият в повече или изцяло съпруг със свои лични средства, включвайки в договора, като титуляр и другия съпруг, може да е изпълнил задължението си по чл. 18 СК, да е имал намерение да надари другия съпруг, да го кредитира и т.н.. В зависимост от това, той може да претендира преимуществен дял от цялото имущество по чл. 28 от СК, да отмени дарението по чл. 105, ал.1 от СК, да иска връщане на заем, но иска за преобразуване на лично имущество в собственост, при участието на другия съпруг в придобивната сделка е неоснователен.
Представените решения от касатора не касаят процесния казус. Те отразяват постоянната съдебна практика по чл. 21 и чл. 19, ал.3 от СК, приемаща, че е допустимо оборване на презумпцията за принос, но в хипотезата, когато придобитото по време на брака имущество не е общо по волята на съпрузите, както е в процесния случай, а е станало такова по силата на нормата на чл. 19, ал.1 от СК. В този случай не става въпрос за оборване съдържанието на официалния документ, с който е оформено придобивното възмездно основание, а за оборване на законово установената оборима презумпцция по чл. 19, ал.3 от СК. Затова тази практика е неприложима към повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос, а атакуваното с нея решение не е постановено в противоречие с нея. Щом не е налице противоречие с практиката на ВКС и противоречива практика на съдилищата, то няма основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 07.07.2008г., постановено по гр.д. № 750/2008г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба, подадена от Р. П. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: