О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1315
София, 26.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1322 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. А. К. против решение № 955/28.01.2009г., постановено по гр.д. № 959/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3390/11.07.2008г., постановено по гр.д. № 1158/2007г. на РС-Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за делба против И. Д. К. досежно ? реална част от ателие за перално-гладачни услуги и за гараж № 7 и в частта, с която е отхвърлено искането на касаторката за присъждане на обезщетение за ползването на ателието в размер на 350 лв. до приключване на делото за делба.
За да постанови това решение, въззивният съд е съобразил, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен 1969г. и е прекратен с влязло в сила решение на 18.12.2007г., а .ателието е придобито от ЕТ “И” –И. Д. К.. Който е купил ? ид.ч. от него в качеството му на ЕТ с н.а. № 132,т. ХІІІ/30.12.1997г. Между него в качеството му на ЕТ и съпругата му Й. К. от една страна и съсобственика ЕТ и съпругата му е сключен договор за доброволна делба на 16.11.1999г. и в дял на ЕТ “И”- И. Д. К. и съпругата му Й. К. е придобита в дял частта от ателието, която се преустройва в магазин за месо и месни изделия и в магазин – бутик. ССЕ е установила, че ателието е заприходено в счетоводството на фирмата на ЕТ от придобиването му – 1997г.становено е, че ответникът е регистриран като ЕФ още през 1991г. и реално е развивал дейност, като една от дъщерите на страните е работела в ателието, след ремонтирането му в магазин за месо и бутик на процент. Въззивният съд се е позовал на ТР № 2/2001г., т.1 и е приел, че ателието не е придобито в режим на СИО, а съставлява собственост на едноличния търговец. За гаража е установено, че е придобит чрез Гаражостроителна кооперация /ГСК/, учредена 30.08.1996г., в която е членувал само ответника. Строителството на гаражите е приключило около 1999г., но окончателния разделителен протокол от членовете на кооперацията е съставен и подписан на 30.10.2007г. Съдът е приел за неоснователно твърдението на ищцата за изтекла по време на брака давност в полза и на двамата съпрузи. Като последица от неоснователността на иска за делба на ателието е отхвърлено и искането за присъждане на обезщетение до приключване на делото за делба.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че ателието е придобито от ЕТ, но не е доказано, че придобиването е в резултат на търговска дейност, в какъвто смисъл е задължителната практика на ВКС, а за гаража счита, че изводите на съда, че не е придобит по давност са в противоречие с чл. 79, ал.1 от ЗС. Прави опллакване, че съдът в нарушение на процесуалните правила не е изследвал дали ателието е придобито в резултат та търговска дейност.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два въпроса: 1. за да се обори презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. достатъчно ли е имота да е придобит от ЕТ, или е необходимо и установяване, че придобиването е в резултат на търговска дейност 2. може ли да се счита придобит по давност от съпрузи обект, построен от ЖСК, за който все още не са издадени констативни нот. актове. По първият въпрос, касаторката счита, че въззивня съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 2/2001г. т.1 – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, а по втория намира, че е налице колизия между правните норми на чл. 79 и 80 от ЗС, ПП № 8* и нормата на чл. 35 от ЗЖСК.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като ищцата не е формулирала правни въпроси, които да са свързани с предмета на спора и да обуславят изхода му, а и защото втория въпрос не е ясен.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първия повдигнат с касационната жалба правен въпрос – за да се обори презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. достатъчно ли е имота да е придобит от ЕТ, или е необходимо и установяване, че придобиването е в резултат на търговска дейност е свързан с предмета на спора, тъй като касае решаващия мотив на съда за отхвърляне на иска за делба за ателието. Съгласно разясненията, дадени в НР № 2/2001г. вещите придобити от едноличните търговци по време на брака в резултат на търговската му дейност не са съпружеска общност. Даденото тълкуване е мотивирано не само с придобиването в патримониума на ЕТ То е свързано с тълкуване на ТЗ, с характера на търговската дейност, извършвана по занятие от ЕТ, това, че имуществото му е обособено в предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, с необходимостта от сигурност в гражданския оборот. Даденото задължително тълкуване действително изисква придобиването да е в резултат на търговска дейност, но това не означава, че ЕТ трябва да доказва, че е придобил от търговска дейност парите, които е вложил в закупуване на недвижим имот, тъй като това не е иск за трансформация по чл. 21 от отменения СК. Тълкуването не включва мотиви за необходимост от оборване на презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. Достатъчно е да се установи, че фирмата на ЕТ, на чието име е придобито имуществото е функционираща фирма, развиваща търговска дейност, а по делото този факт е установен освен от доказателствата за регистрация на фирмата от 1991г. и от показанията на децата на страните, разпитани като свидетели. В този смисъл по първия поставен въпрос в касационната жалба не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като при разрешаването му въззивния съд се е съобразил със задължителната съдебна практика.
По втория въпрос – може ли да се счита придобит по давност от съпрузи обект, построен от ЖСК, за който все още не са издадени констативни нот. актове, според касаторката е налице колизия на правни норми и задължителна съдебна практика. В настоящото производство между бивши съпрузи, от които само ответника е бил член-кооператор не може да се установява придобивна давност по отношение на ЖСК, която е все още не прекратено ЮЛ, защото не са издадени констативни нот. актове на членкооператорите за построените гаражи. Към настоящия момент гаражите са все още собственост на ЮЛ ГСК. С изготвяне на окончателния разделителен протокол през 2007г., подписан от член-кооператорите, те доказват, че не са имали анимус за придобиване по давност на обекти, собственост на кооперацията до снабдяването им с нот. актове по чл. 35, ал.2 от ЗЖСК. Затова и касаторката, като съпруга на членкооператор не е могла да придобие по давност процесния гараж. От изложеното следва, че няма колизия между правната норма на чл. 79 от ЗС и разрешенията, дадени в ПП-8-80г., с което е прието, че придобитото в резултат на владение по време на брака е съпружеска общност. Тези норми са непроложими към спора. Останалите разрешения в това Постановление относно възможностите за съпруга, който не е член на ЖСК да придобие идеална част от обекта, за който се е включил съпруга, член на ЖСК не намират приложение по настоящото дело за делба, защото не са били предявени подобни претенции в друго производство. По тези съображения и по втория въпрос, по който явно се сочи като основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като съществуващата съдебна практика не се нуждае от коригиране, или от допълване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 955/28.01.2009г., постановено по гр.д. № 959/2008г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Й. А. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: