О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 09.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 334 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “Х” А. против решение № 202/08.12.2002г., постановено по гр.д. № 276/2008г. на ОС гр. Б., с което е отменено решение № 1209/14.07.2006г., постановено по гр.д. № 3520/2004г. на Бургаски РС и вместо това е признато за установено по отношение на “С”ЕА. и касатора Х. ” А. , че ищецът Л. О. О. е собственик на ? ид.ч. от 457,60 кв.м., идеални части от УПИ *, кв. 182 по плана на гр. Б., като скицата към заключението на в.л. Георгиева, прието от БОС е обявена за неразделна част към заключението. Постъпила е частна касационна жалба и против определението от 10.01.2009г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските.
За да постанови това решение, въззивният съд се е съобразил със задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС по гр.д. № 2247/2007г. на ВКС, ІІ гр.о. По делото е установено, че ищецът Л е един от двамата наследници – синове на О. С. О. , починал на 13.03.1969г., който по дарение от баща си, оформено с н.а. № 175,т.ІV/04.11.1939г. е придобил едноетажен магазин /склад/ със застроена площ 282 кв.м., и едноетажна полумасивна къща с площ 48 кв.м., ведно със застроено и незастроено дворно место от 1019 кв.м., съставляващо самостоятелен парцел **** от кв. 271 по плана на гр. Б. с площ 1137 кв.м. Дворното место в границите на описания парцел ****едно със сградите върху него е отчуждено от О. О. по ЗОЕГПНС. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ сградата на площ 48 кв.м. е била съборена, но склада от 282 кв.м., ведно с терена под нея е деаткуван поради настъпилата реституция на основание заповед № 173/04.04.1995г. В имота са построени две нови сгради – пететажна на Районна дирекция на горите и двуетажна масивна сграда, партера на която се ползва от касатора. С влязло в сила решение на 04.08.1998г. по гр.д. № 17/1998г. е признато за установено по отношение на Районна дирекция по горите гр. Б., че С. и Л. О. са собственици на 398 кв.м. в ид. част от незастроено дворно место, съставляващо парцел ****, кв. 182, съставляващ бивш парцел **** от кв. 271, находящ се на ул. “. №8. В съответствие с дадените указания от ВКС, въззивния съд е приел, че предмет на отчуждаване е било застроено дворно место с две сгради, едната от които е съборена, поради което не е приложима т.2 от ТР № 1/1995г., а т.1 от същото, т.е. на реституция подлежи терена на парцела заедно със съществуващата сграда, а построените след одържавяването сгради придобиват статут на суперфициарна собственост.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е значително над 1000 лв., видно от нот. акт, от който касаторите черпят права.
Формулираните в изложението към касационната жалба основни материално правни въпроси са следните: 1. следва ли да се реституира отчуждено незастроено дворно место, ако върху него е реализирано строителство на нови сгради след одържавяването му.2. “когато е предявен иск за собственост на основание реституционен закон /в случая ЗВСОНИ/ за земя върху която е проведена вече приватизация, чии права следва да получат защита”, като се позовава на нормата на пар.6, ал.1 от ЗППДОП.
Обосновава допускането до касация с това, че първия съществен материално правен въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 1/1995г.,т.2 на ОСГК на ВС, което е касационно основание по чл. 280, ал.1,т.1 от ГПК. По втория въпрос счита, че решението противоречи на Р № 13/1995г. на КС на Република България.
Ответникът по касация Л. О. оспорва наличието на основания за допускане до касация, като счита, че решението е постановено в изпълнение на задължителните указания на ВКС по приложението на материалния закон и по приложението на ТР № 1/1995г. т.1, а в хода на производството възражение по пар.6, ал.1 от ЗППДОП не е правено.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първия от повдигнатите правни въпроси “следва ли да се реституира отчуждено незастроено дворно место, ако върху него е реализирано строителство на нови сгради след одържавяването му” е съществен до колкото от отговора му зависи изхода от спора, но само до колкото е налице подобна хипотеза по делото. Вторият формулиран правен въпрос – “когато е предявен иск за собственост на основание реституционен закон /в случая ЗВСОНИ/ за земя върху която е проведена вече приватизация, чии права следва да получат защита”, основан на нормата на пар.6, ал.1 от ЗППДОП не е съществен, защото от него не зависи нито надлежното упражняване на правото на иск, нито изхода от спора.становителният иск за собственост е предявен на 25.11.2004г., а ЗППДОП е отменен с пар.12 от ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол /ДВ бр. 28 от 19.02.2002г./, т.е. към момента на предявяване на иска и в хода на производството тази норма не е действала, поради което не е основание за недопустимост на иска. Въпросът е неотносим към спора и защото и двете ответни дружества не са придобили терена, предмет на спора, а и сградата на основание приватизация. Такава изобщо не е провеждана. Партерният етаж от двуетажната сграда, ведно с 283/1526 кв.м. в ид.ч. от парцел **** от кв. 182, за която е бил съставен АДС № 966 е постановено със заповед на министъра на земеделието и горите № РД-45-31/17.06.1999г., допълнена със заповед № РД-11-843/30.10.2002г. да бъде предадена безвъзмездно от Регионалното управление по горите /държавно учреждение/ на “С” ЕА. – Бургас под формата на увеличение на капитала. Едноличен собственик на капитала на това ЕА. не е била държавата а “С” А. , което видно от наименованието му и у-нието за актуално състояние също не е еднолично дружество с държавно имущество. Касаторът “Х” А. купува партерния етаж от сградата и 283/1526 ид.ч. от терена от “С” ЕА. с н.а. № 79,т.ІІ/20.10.2004г. Щом не е проведена изобщо приватизационна процедура и производството е образувано след отмяната на ЗППДОП, касаторът не може да се позовава на пар.6, ал.1 от този закон. Отделно от изложеното, така поставен въпроса е некоректен, тъй като в спор за собственост и наличие на колизия между лица позоваващи се на приватизация и на реституция, съдът изследва правата и на двете страни. Само по себе си нито едно от двете основания не създава преимущество, тъй като и двете основания за предвидени в закон. При такъв спор въпросът е дали се е осъществило твърдяното придобивно основание, а не кое от тях има превес.
Разрешението, което е дал въззивния съд на първия формулиран въпрос съответства на ТР № 1/1995г., т.1 и задължителните указания на ВКС по приложението на чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ. Съгласно т.1 от това ТР ако размерите на отчуждения имот са намалели вследствие погиване, разрушаване или други причини, собствеността се възстановява за това, което се е запазило от него, стига то да представлява самостоятелен обект на собственост. В случая е съборена едната от двете отчуждени сгради в имота – тази на 48 кв.м., но другата е запазена и вече реституирана. Следователно не е отчуждено незастроено дворно место, поради което не е налице хипотезата на т.2 от това ТР. В този смисъл тка както е формулиран въпроса от дружеството-касатор, той е неотносим към спора, защото касае друга хипотеза. Застрояването в имота и на други сгради след одържавяването не изключва реституцията на терена, защото той няма обслужващо предназначение за тези сгради. Напротив построените след одържавяването нови сгради придобиват статут на суперфициарна собственост. Хипотезата на т.2 от ТР № 1/1995г. касае случай, когато върху отчуждено, като незастроено место е реализирано изцяло ново строителство, в който случай терена има изцяло обслужващо предназначение.. В настоящия случай отчужденото место не е било незастроено, а в него е имало две сгради, едната от които е събореня след одържавяването, а и след одържавяването терена не е бил никога изцяло незастроен, защото едната от отчуждените сгради е съществувала и запазена и до днес. Затова дворното место заедно с нея подлежи на реституция, а новопостроените сгради придобиват статута на суперфициална собственост. В този смисъл е и трайната съдебна практика / Р№463/16.03.1996г по гр.д. № 1094/1995г. ІV гр.о., Р№ 99/05.ІV.1999г.- по гр.д. № 963/1998г- на 5-чл. състав на ВКС, Р1166/14.08.2002г. ІV гр.о. на ВКС, Р№ 693/27.05.2002г.,ІV гр.о. на ВКС, Р № 22/02.02.2003г. ІV гр.о. на ВКС./. По изложените съображения обжалванто решение е съобразено със задължителната и последователна практика на ВКС. Доводите на касатора за наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК са неоснователни, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По частната жалба против определението от 10.01.2009г., постановено на основание чл. 248 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, съдът следва да се произнесе до колкото не допуска до касация въззивното решение. Частната жалба е допустима на основание чл. 248, ал.3 от ГПК и следва да се разгледа на основание чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
С решението, съдът е осъдил дружеството касатор “Х” А. да заплати на ищеца Л. О. направените по делото пред всички инстанции деловодни разноски в размер на 2611 лв. Касаторът счита, че при условията на разделност следва тези разноски да бъдат разпределени между двамата ответници.
Частната жалба е основателна. Действително ответниците по предявения против тях иск за собственост отговарят при условията на разделност за направените от ищеца разноски по уважения иск пред всички инстанции. Обстоятелството, че против касатора иска е предявен не с първоначалната искова молба, а малко по-късно е без значение за размера на разноските. Те не се определят според времето, което е бил ответник, а според реално доказаните разноски. Размера на доказаните от ищеца разноски е правилно определен от съда – 2611 лв. От тази сума обаче касатора, който е един от двамата ответници следва да заплати половината, т.е. 1305,50 лв. За останалата част другия ответник не може да бъде осъден защото въззивника не е подал молба за допълване на решението относно осъдените ответници за разноски, респективно не е обжалвал решението в тази част, а и защото по отношение на втория ответник, който не е обжалвал и е обикновен другар, решението е влязло в сила.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 202/08.12.2002г., постановено по гр.д. № 276/2008г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от “Х” А. гр. Б..
ОТМЕНЯ определението от 10.01.2009г. постановено по гр.д. № 276/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на “Х” А. гр. Б. за изменение на въззивното решение в частта за разноските и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските, които “Х” А. гр. Б. е осъдено да заплати на Л. О. О. от 2611 лв. на 1305,50 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: