О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1280
София, 17.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1110 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. С. против решение № 201 от 18.03.2009г., постановено по гр.д. № 47/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 123/2008г. на РС – Елин Пелин. С последното касаторът е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на Н. С. С. върху ? ид.ч. от неурегулирано празно дворно место с площ 950 кв.м., съставляващо частта от имот 22 от кв. 10 по плана на с. Р. поле от 1964г. извън регулация.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че процесния имот 22 никога не е бил земеделски е не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, защото още по плана от 1926г. на селото е бил в регулацията, записан е бил на наследодателя Г, с плана от 1964г. за част от имот 22 е отреден парцел **** от кв. 10, но останалата площ от 950 кв.м. е изключена от регулацията. Целият имот е записан в плана на същия наследодател и по отношение на него законосъобразно е била извършена съдебна делба по гр.д. № 1291/1992г. Имота е бил възложен в дял на майката на ищеца Н. Х. Ц. /бивша съпруга на касатора-ответник/. С н.а. № 82,т.3/1996г. тя е продала на ищеца ? ид.ч. от дворното место, поради което той се легитимира като собственик на тази част, предмет на иска. Съдът е приел, че процесния имот неправилно е бил предмет на иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ и за него в нарушение на чл. 10, ал.1 от този закон е издадено решение на ПК № 274-1/06.08.2007г. на ОСЗГ за възстановяване в съществуващи реални граници, тъй като имотите, които никога не са били обобществявани не подлежат на реституция, а собствениците са запазили собствеността си върху тях в реални граници.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че по реда на ЗСПЗЗ подлежат на възстановяване и имотите, които не са включвани в ТКЗС, съгласно чл. 10, ал.1 , а дори и тези, които са в регулация при хипотезата по чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК касаторът поставя материално правния въпрос кога имотите подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и конкретно дали следва да се реституират по този ред само имотите, от които собствениците са били лишени, или на възстановяване подлежат всички имоти, щом са извън регулацията, а дори и тези в хипотезата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 1/1997г., с което се приема, че решенията, с които се възстановява правото на собственост без оглед на способа имат конститутивно действие. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото..
Ответникът по касация Н. С. С. оспорва допускането до касация, като счита, че формулираният въпрос е разрешен в практиката на ВКС и решението е съобразено с нея.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес не се определя от данъчната оценка, която има само фискално значение, а е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв. по аргумент от чл. 162 от ГПК.
Формулираният в изложението към касационната жалба материално въпрос – кога имотите подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и конкретно дали следва да се реституират по този ред само имотите, от които собствениците са били лишени, или на възстановяване подлежат всички имоти, щом са извън регулацията, а дори и тези в хипотезата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ касае предмета на спора и е относим към крайния извод. Този въпрос обаче, съдилищата по същество са разрешили в съответствие със съдебната практика. Приетото от съда не противоречи на ТР № 1/1997г. на ОСГК относно характера на решенията на поземлената комисия относно конститутивното им действие, което касае обособяването на обекта на реституция. Реституцията по ЗСПЗЗ цели възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, върху които макар да не е изгубена собствеността от действителните им собственици, са заличени реалните граници. С решението на ПК за възстановяване право на собственост се обособява обекта на реституция като обект на правото на собственост и в това се изразява конститутивното действие на решението. За имотите, които са в строителните граници на населеното место, които не се покриват с понятието регулация, собствениците не са губили реалните граници на имотите си съгласно чл. 10, ал.1 от Примерния устав на ТКЗС, поради което тези имоти не подлежат сега на реституция по този закон, щом те никога не са били обобществявани. Процесният имот попада в тази категория и за него законосъобразно и била извършена съдебна делба, поради което ищеца е могъл да придобие правото на собственост върху ? ид.ч. от дворното место. Искът няма за предмет постройката в имота, поради което за нея не се формира сила на присъдено нещо. Затова съдът не обсъжда доводите относно същата.
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице щом има актуална съдебна практика, с която той е разрешен непротиворечиво.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 201 от 18.03.2009г., постановено по гр.д. № 47/2009г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. С. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: