О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
София, 26.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 505 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. Т. Х., Б. И. Й., Н. И. Ч. против определение № 179 от 09.04.2009г. по ч. гр.д. № 216/2009г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 144/16.02.2009г.на Тетевенски РС по гр.д. № 351/2008г. С последното е прекратено производството поради недопустимост на предявените от тях субективно и обективно съединени искове против “В” и “Л” А. да се установи по отношение на ответниците, че те са собственици на имот № 0* съставляващ ливада в землището на гр. Т., м. “С” с площ 3,535 кв.м. и да бъде осъден втория ответник да им предаде владението.
Жалбоподателите обосновават допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие с практиката на ВКС – Р № 1109/10.07.2003г. V гр.о., и решение № 688/09.07.2003г. Позоват се и на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като считат че въпросът има ли правен интерес от предявяване на петиторни искове въз основа на решението на съда по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество счита определението неправилно поради противоречие с процесуалните правила..
Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е допустим ли е иск по чл. 108 от ЗС и по чл. 124, ал.1 от ГПК, когато на ищците само е признато правото на възстановяване на собствеността върху конкретен имот, но все още ОСЗГ не се е произнесла по реалното му възстановяване с решение и скица към него.
Въззивният съд е приел, че такъв иск е недопустим, тъй като ищците не могат да се легитимират като собственици на конкретен имот на основание реституция по ЗСПЗЗ, тъй като процедурата не е приключила с издаване на решение и скица към него, съгласно чл. 14, ал.1 и чл. 17, ал.1 от ЗСПЗЗ, с които, той да бъде индивидуализиран.
Приетото от въззивния съд е в съответствие с постоянната практика на ВКС. С постановяване на решението по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ и дори с издаденото въз основа на него решение на ОСЗГ, само се признава правото на възстановяване на ищците върху имот, който техния наследодател е притежавал към момента на колективизацията. Това право няма идентификационни белези към настоящия момент, а петиторните искове могат да бъдат предявявани само за точно определен имот, описан с граници и сигнатура по действащия план. Въз основа на съдебното решение по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, в последното изречение от този текст, законодателя е предвидил ОСЗГ при спазване изискванията на ЗСПЗЗ да определи имота, върху който се възстановява собствеността. Щом все още не е приключила процедурата по възстановяване на имота, той не може да бъде индивидуализиран и да бъде предмет на петиторна защита. Затова, като е приел, че предявеният иск е недопустим, въззивният съд е постановил определение, съобразено с постоянната съдебна практика.
Представените две решения на ВКС са неотносими към повдигнатия с касационната частна жалба процесуален въпрос. Първото от тях се отнася за иск за парично вземане, а второто касае индивидуализацията на имота при иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Тъй като във втория случай предмет на иска са имоти към момента на образуване на ТКЗС, то и индивидуализацията им следва да е към същия момент. С иска по чл. 108 от ЗС обаче се цели защита на правото на собственост върху конкретен имот по действащия план и решението по него при уважаването му ще се ползва с изпълнителна сила, то имота следва да е възстановен, т.е. да е индивидуализиран обекта на реституция по ЗСПЗЗ с конститутивното решение на ОСЗГ.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Като основание за допускане до касация се сочи и хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Тя не е налице, тъй като по поставения въпрос в частната касационна жалба има последователна съдебна практика в изложения смисъл, която не се нуждае от коригиране..
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 179 от 09.04.2009г. по ч. гр.д. № 216/2009г. по описа на Ловешки окръжен съд по частна жалба от Н. Т. Х., Б. И. Й., Н. И. Ч..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: