О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1264
София, 12.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1168 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от държавата, представлявана от министъра на р. р. и благоустройството и Областен управител на област с административен център Варна против решение № 85 от 21.01.2009г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 674/04.03.2008г. по гр.д. № 402/2006г. на Варненски РС и вместо това е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касатора против Н. Е. М. за предаване на владението върху апартамент № 18, находящ се в гр. В., на ул. С. № 24 вх. Б, ет.1 с площ 68,94 кв.м., построен върху държавна земя..
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че. Д. . е била собственик на процесния апартамент по приращение, че ответницата не е могла да придобие правото на собственост върху този апартамент на основание покупко-продажба, тъй като сделката, с която нейния праводател С. И. Н. го е купил от Областен управител на Варненска област е прогласена за нищожна поради противоречие със закона с влязло в сила решение по гр.д. № 208/2004г. на Варненски ОС. Съдът е отхвърлил ревандикациония иск обаче, защото е намерил за основателно възражението на ответницата за придобиване по давност на апартамента на основание добросъвестно владение за периода 07.08.2000г. – 07.08.2005г. Като неоснователно е преценено възражението на Д. . за спиране течението на давността постановено с пар.1 от ПЗР на ЗС от 31.05.2006г. /ДВ бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г., тъй като, съгласно тази норма, давността спира да тече, считано от 31.05.2006г.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че не е доказан субективния елемент на владението, защото е прието, че анимус може да формира ненавършило пълнолетие дете, че не е доказано, че владението е било явно, спокойно и необезпокоявано от никого и защото съдът е приел, че е добросъвестно владение, основано на нищожно придобивно основание.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК касатора поставя въпроса може ли малолетно дете да установи добросъвестно владение за себе си и може ли да се придобие по давност като добросъвестен владелец недвижим имот, предмет на нищожна сделка. Позовава се на противоречие със съдебната практика – Р № 807/2003г. по гр.д. № 281/2003г. на ВКС.
Ответникът по касация Н. Е. М. оспорва допускането до касация, тъй като неправилността на решението не е основание за това, а по втория въпрос, счита, че доказателствата по делото сочат на неприложимост на цитираната от касатора съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Повдигнатите с касационната жалба основни правни въпроси са два: Може ли не навършило пълнолетие дете да формира анимус за придобиване по давност и как и може ли последващия приобредател да се позове на придобивна давност като добросъвестен владелец, ако придобивното основание на праводателя му е обявено за нищожно.
Първият въпрос – може ли не навършило пълнолетие дете да владее за себе си като добросъвестен владелец е разрешен в съответствие със съдебната практика, която е непротиворечива и произнасянето на ВКС по него по конкретното дело няма да доведе до по-точно прилагане на закона и р. на правото. По въпроса за придобиването на недвижим имот по давност от малолетно или непълнолетно лице са налице ясни правни норми – чл. 68, ал. 1 от ЗС, изискващ упражняване на фактическа власт върху вещта, която няма пречка да бъде осъществена от не навършилото пълнолетие лице, а за субективния елемент – намерение за своене намират приложение отново ясните разпоредби на чл. 3, ал. 2 и чл. 4, ал. 2 от ЗЛС.
По втория въпрос – може ли последващия приобредател да се позове на придобивна давност като добросъвестен владелец, ако придобивното основание на праводателя му е обявено за нищожно, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Съгласно т.10 от ПП-6-74 и цитираното от касатора решение № 807/2003г. по гр.д. № 281/2003г. на ВКС, владението, основано на нищожно придобивно основание е обикновено, а не добросъвестно. Това постановление обаче не намира приложение към казуса, защото ответницата, като последващ преобретател е основала владението на действителна сделка, която не я прави собственик, защото праводателя й не е бил собственик. Продажбата на чужда вещ не е нищожна, а е действителна сделка, която обаче не прехвърля правото на собственост. Такава сделка може да бъде основание за владение. Формираният в този смисъл извод на въззивния съд не противоречи на посочената задължителна практика на ВКС и на цитираното от касатора решение, защото те се отнасят за случаи, при които владението е основано на сделката, която е прогласена за нищожна, а не на последващата сделка. Затова не е налице наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 85 от 21.01.2009г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от държавата, представлявана от министъра на р. р. и благоустройството и Областен управител на област с административен център Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: