О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1158
София, 22.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 ощктомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1058/2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Л. Д. против решение № 1363/24.09.2008г., постановено по гр.д. № 1615/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Пловдивски РС по гр.д. № 3970/2002г., с което е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касатора против Б. А. Х. за отстъпване на собствеността и предаване на владението на покривна плоча на едноетажна масивна сграда, долепена от северозапад до триетажната сграда, и двете находящи се в гр. П. на ул. “. № 6 с площ 50 кв.м., използвана от него като тераса към апартамента му, находящ се на първия етаж от триетажната жилищна сграда.на същия адрес и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 45 от ЗЗД против същия ответник за сумата 300 лв. обезщетение за съборена стопанска сграда върху описаната тераса и сумата 150 лв. за съборен парапет и двата иска, предявени като частични за 1/10 от пълния им размер.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на описаната покривна плоча, защото апартамента на първия етаж е продаден от държавата на неговия дядо без терасата, че не притежава идеална част от правото на собственост от дворното место, макар, че този факт е определен като ирелевантен за правото на собственост върху терасата. Въз основа на решение № 1* взето с протокол № 14/20.06.1962г. на ИК на ГНС и с договор от 01.11.1962г. е продаден апартамент на първия етаж с площ 96 кв.м. 1/5 ид.ч. от общите части на сградата и от право на строеж върху дворното место, което към този момент е било държавно. В имота има изградена стара стопанска сграда, която е била отчуждена, заедно с дворното место. Собствеността върху нея и 4/5 ид.ч. от дворното место е възстановена на бившите собственици и те са се разпоредили с нея в полза на ответника. Покривната плоча е върху тази сграда, а поради това, че тя е долепена до триетажната сграда, се ползва от ищеца за тераса – оградена с парапет, върху нея е изградена стопанска постройка от две помещения и чешма с корито. Ответникът е зазидал вратата от апартамента към тази тераса, разрушил е трите стълби надолу, поради съществуващата денивелация, разрушил е стопанската сграда върху плочата и парапета. Съдът е отхвърлил иска по чл. 45 от ЗЗД за вреди от събарянето на стопанската сграда и премахване на парапета, защото те не са негова собственост.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необсъждане на събраните доказателства и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не е формулиран съществен материално правен въпрос, разрешен от въззивния съд при някоя от хипотезите по чл. 280, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят обосновава допускането до касация с това, че този материално правен въпрос е разрешен в нарушение на практика на ВКС – Р № 1057/26.07.2002г. по гр.д. № 1188/20001г. на ІV гр.о., Р № 289/28.03.2004г. по гр.д. № 1796/93 ІV гр.о., Решение № 690/19.04.1999г. по гр.д. № 74/1999г. на V гр.о. на ВКС и решение № 7/24.02.200г. по гр.д. № 1440/99г. на ІV гр.о., което е касационно основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на въпроса /който не формулира/, или по-точно на спора е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Б. А. Х. не взема становище по допускането до касация на въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК за първия иск по чл. 108 от ЗС. Искът по чл. 45 от ЗЗД е за цена под 1000 лв., но предвид определението по ч.гр.д.70/2009г., съдът не обсъжда предпоставките по чл. 280, ал.2 от ГПК за тази част от частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване от задължително със законова регламентация на изключенията, то премина във факултативно. Преценката относно това кои решения подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК. Те са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане касационната жалба. Затова доводите на жалбоподателя, че неправилността на решението е достатъчна, за да се допусне до касация не кореспондира на новата нормативна уредба на гражданския процес, поради което е неоснователен.
Общият критерий, от който ВКС изхожда при селектирането на касационните жалби е с обжалваното решение да е третиран, респективно в касационната жалба да е поставен материално правен, или процесуален въпрос, свързан с разрешаването на спора, или надлежното упражняване на процесуалните права, които имат значение за изхода от спора. С касационната жалба на Е. Д. не е формулиран основен материално правен, или процесуален въпрос. Изложени са факти касаещи отношенията между страните и правото на собственост на ищеца върху апартамента и според него – на терасата и собствеността на ответника върху стопанската сграда, но фактическите обстоятелства и начина на интерпретирането им от съда не могат да бъдат основание за допускане до касация, защото необосноваността не е основание по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Основният спорен въпрос по делото, който касаторите не формулират е представлява ли покривната плоча на стопанската постройка, собственост на ответника, тераса към жилището на ищеца на първия етаж. При разрешаването на този въпрос, съдът в съответствие с практиката е приел, че тераса с площ 50 кв.м. не е продадена от държавата на праводателя на прехвърлителката на ищеца с договора за продажба и в последствие със сделката от 1986г. За собствеността върху терасата е без значение, че притежава общи части от сградата в размер на 1/5 ид.ч. Право на собственост върху терена, който е бил държавна земя, ищеца не е могъл да придобие при покупката от държавата при действието на ЗС. Цитираната от ищеца практика касае изграждане на сгради с учредено право на строеж, респективно придобиване право на собственост по приращение, ако такова не е учредено и за правата на съсобственика при незаконно строителство. Тази практика е неотносима към предмета на спора, защото ищеца не е придобил право на собственост върху дворното место, поради което не може да придобие по приращение никаква постройка в имота, или част от такава освен жилището, което му е продадено от държавата отделно от собствеността върху терена.. Терасата не е била част от това жилище, защото тя е ситуирана върху покривна плоча на съседна сграда, долепена до триетажната жилищна сграда. Обстоятелството, че само ищеца е могъл да излиза на тази тераса не го прави собственик, защото не се касае до присъединяване по смисъла на чл. 97 от ЗС – на чужда вещ към апартамента. Покривната плоча е неразделна част от стопанската сграда и тя не може да бъде придобита на никакво основание от трето лице, различно от собственика на тази сграда. Така при разрешаването на основния правен спор за собствеността върху покривната плоча, въззивният съд не е нарушил представената от касатора съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, която да изисква тълкуване за изясняване на точния й смисъл. За това не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1363/24.09.2008г., постановено по гр.д. № 1615/2008г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Е. Л. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: