О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 09.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 325 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. Т., Р. Л. Т. и А. Л. Д. против решение от 29.09.2008г., постановено по гр.д. № 264/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 78/30.01.2008г., постановено по гр.д. № 774/2000г. на РС- Д. С последното е отхвърлен иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от касаторите да се признае за установено по отношение на Т. К. Т., М. Т. Т., Л. Т. Т. , че ищците, като наследници на Д. Т. Т. починал на 10.12.1950г. са били собственици към момента на образуване на ТКЗС на нива от 11,600 дка., находяща се в землището на гр. Д., м. “Г”, при съседи В. х. Д. , Н. И. баденски, н-ци на Т. Д. Ц. , Т. х. Георгиев и Г. Г.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците Д починал на 10.12.1950г действително е купил описания в исковата молба имот с н.а. № 1* н.д. № 348/1919г. при описаните съседи, че ищците са заявили по т.1 от заявлението пред ПК същия имот, за който с решение № 1368/08.09.2009г. е признато правото на възстановяване в съществуващи реални граници, но не са описани съседи. Ищците са считали в хода на производството пред ПК, че купения от наследодателят им имот е № 1* по картата на водния синдикат от 1939-1940г. и с писмо № 342/17.04.2000г. ПК им е отговорила, че от този имот № 1* само 1,2 дка са извън терена на горския разсадник и са заснети по КВС с № 1* а за останалата площ от имота следва да бъдат обезщетени по чл. 10б от ЗСПЗЗ. С исковата молба, ищците са насочили иска си против наследници на Т. Й. Т. , на които с решение № 0107/31.05.1999г. е възстановен в съществуващи реални граници имот № 1* с площ 6,953 дка с граници имот № 1* на н-ци на Х. Р. , полски път, временно стопанисвана от общината нива, полски път и и имот № 1* на н-ци на Н. Н. Б. Съдът е отхвърлил иска, защото възстановения на ответниците имот е различен от този, който е купил наследодателят на ищците. Този извод съдът е обосновал със заключенията на СТЕ с в.л. Пандев в.л. Сотирова, които установяват безпротиворечиво, че купения от наследодателя имот е бил в очертанията на имот 18581, а на ответниците е възстановена част от имот 19582 по плана на Водния синдикат от 1939-1940г. Изводите на вещите лица се базират на този план, тъй като към момента на продажбата и до изготвяне на този план не е имало друг картен материал. Останалата част от имот 19582 с площ 2,700 дка е купена от Х. Р. с н.а. № 94,т.ІІ/1920г. и в него като съсед е записан наследодателят на ответниците Т, а не наследодателят на ищците Д. Последният изобщо не фигурира като съсед. Това съответства на сегашното положение на имота по КВС, разположен на запад от претендирания от ищците имот № 20, но без граница с имот 19581, където се установява, че наследодателят на ищците е купил нивата от 11,6 дка. Съдът не е кредитирал свидетелските показания, тъй като посочените от тях съседи са противоречиви.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя, видно от изготвената експертна оценка е над 1000 лв.
Формулираните в касационната жалба и изложението към нея основни материално правни въпроси са: 1/.при предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ идентичността по кои граници следва да се установява – по границите към момента на образуване на ТКЗС, или следва да се имат предвид и границите по решението, с което имота е възстановен на ответниците.2/.при липса на планове и скици, границите и идентичността на имота може ли да се установява със свидетелски показания и 3/.нормата на чл. 188 от ГПК изисква ли преценка на всички събрани доказателства.
Обосновава допускането до касация с това, че тези съществени материално правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, каквато представя по всеки от трите въпроса, което е основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба правни въпроси са съществени до колкото отговора на всеки от тях може да обуслови крайния изход от спора.
Твърди се, че първият поставен въпрос: при предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ идентичността по кои граници следва да се установява – по границите към момента на образуване на ТКЗС, или следва да се имат предвид и границите по решението, с което имота е възстановен на ответниците, е разрешен в противоречие с Р№688 от 09.07.2003г. по гр.д. № 593/2002г. на ІV гр.о., съгласно което идентичността на подлежащата на реституция земеделска земя по иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ се определя към момента на образуване на ТКЗС. Това действително е така, но въпроса дали претендираният от ищците имот, за който доказват право на собственост към момента на колективизацията е идентичен с възстановения на ответниците в съществуващи реални граници не е ирелевантен за спора. Това е така, защото именно тази идентичност обуславя наличието на спора за материалното право на собственост. Ако на ищците е възстановен имот в съществуващи реални граници на друго место, различно от това, за което ищците доказват право на собственост на наследодателя си то в действителност няма колизия на права. В този случай правния интерес се определя от твърденията на ищцовата страна за наличие на такава идентичност, но установяването, че на ответниците е върнат друг имот, различен от този, за който ищците доказват право на собственост към момента на колективизацията е основание за отхвърляне на иска. Такъв е казуса, разрешен с обжалваното решение и то по този въпрос не противоречи на цитираната и представена практика на ВКС.
Втория правен въпрос е при липса на планове и скици, границите и идентичността на имота може ли да се установява със свидетелски показания.твърдителен отговор на този въпрос дава съдебната практика, но не в цитираните решения № 147/25.V.1994г. по гр.д. № 690/1993г. ІV гр.о., Р№ 854/11.10.1999г. по гр.д. № 166/1999г. ІІ гр.о., в които се разглежда въпроса за установяване право на собственост на оригинерно основание – придобивна давност.становяването на правото на собственост зависи от посоченото от ищеца придобивно основание. Когато той сочи деривативно придобивно основание – правна сделка, следва да докаже сключването й в предвидената форма за действителност. Ищците са представили нот. акт, установяват придобиване на правото на собственост на наследодателя си, в който са вписани съседите. СТЕ установява именно по тези съседи къде се намира имота, като ползва карта на водния синдикат от по-късен момент – 1939-1940г.становеното местонахождение на имота от вещите лица не противоречи на вписаните съседи в нот. акт. Действително не всички съседи по нот. акт се установяват в картата на водния синдикат, предвид разликата във времето, но местонахождението на имота е установено от достатъчно съседи от запад, север и юг. СТЕ са работили въз основа на писмени доказателства и графичен материал макар и от по-късен момент, поради което не може да се приеме, че тези експертизи са непълни и поради това негодни доказателства и те да се игнорират. Със свидетелски показания може да се установяват граници на имотите, но когато няма никакви други писмени доказателства, включително и графичен материал, какъвто не е настоящия случай. Съдът не е отказал да допусне свидетели за установяване на съседите, поради което не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС.
Третия въпрос относно приложението на нормата на чл. 188 от ГПК /отм/ касае обсъждането на доказателствата. Съдът действително не е възприел свидетелските показания относно границите на имота, като се е мотивирал с противоречивостта им. До колкото по този въпрос са се произнесли няколко СТЕ, изготвени от две вещи лица на баща карта на водния синдикат и изводите им са еднакви и кореспондират на заявеното от самите ищци по преписката пред ПК относно това кой имот по картата на водния синдикат е принадлежал на наследодателят им, съдът счита, че решението не е постановено в нарушение на практиката по чл. 188 от ГПК. Преценката на свидетелските показания и това дали съдът да ги кредитира, или не е правомощия на съда по същество, което касационната инстанция не може да контролира. Съдът се е мотивирал защо не възприема свидетелските показания и на касационен контрол подлежи единствено това.
По изложените съображения, не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.09.2008г., постановено по гр.д. № 264/2008г. на Кюстендилски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. Д. Т., Р. Л. Т. и А. Л. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: