О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 16.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 670 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. С., А. Д. Д., Б. Б. Д., К. Б. К. , М. Б. С. и Б. Л. С..против решение 18.03.2008г., постановено по гр.д. № 177/2006г. на СГС, с което е обезсилено решение от 26.11.2002г., постановено по гр.д. № 23622/1996г. на СРС и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С обезсиленото решение е отхвърлен иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от М. Д. Т. , Й. Д. Т. , Р. К. С. , Д. К. С. , Б. К. С. , Ц. С. Н. , Л. С. Н. срещу Л. М. В., С. М. В. и Е. М. В.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че ищецът Д е починал на 12.07.2002г. – преди последното съдебно заседание, но не са били конституирани наследниците му и решението е постановено по отношение на него. Ищецът Б. К. С. също е починал в хода на производството – на 18.03.1999г., но и неговите наследници не са били конституирани. Съдът е приел, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на починали преди последното с.з. ищци, а наличието на процесуална правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, изразяващи се в това, че е следвало решението да се обезсили само по отношение на починалите ищци, тъй като всички ищци са обикновени другари, а установяването на общите факти ще обвърже и неучаствалите наследници на починалите ищци,въпреки, че не са били конституирани.. Излага се довод и относно това, че въззивният съд е следвало да постанови решение, щом е действал като инстанция по същество и с оглед разясненията, дадени в ТР № 1/2000г., т.2 на ОСГК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в касационната жалба основен процесуален въпрос е относно участието в производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ на наследниците. Касаторите обосновава допускането до касация с основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като считат, че повдигнатия процесуален въпрос следва да се разрешава, като се прилагат синхронизирано ТР № 1/1997г., т.3 на ОСГК и ТР № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС относно това, че при наличие на валидно и допустимо решение, въззивния съд не следва да обезсилва цялото решение, поради това, че то е постановено и по отношение на починал.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен процесуален въпрос относно участието на наследниците в производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ касае правото на участие на страните в производството и постановяване на допустимо решение по отношение на надлежни страни. Този въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, а двете цитирани тълкувателни решения са във синхрон и обжалваното решение е съобразено с тях. Процесуалната теория и съдебната практика са единни и непротиворечиви относно това, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и съществуване на процесуалното правоотношение. Със смъртта на лицето тя изчезва и постановеното по отношение на него решение е недопустимо щом наследдиците на починалите в хода на процеса лица не са конституирани. Постановеното решение по отношение на наследодателите им, починали преди последното съдено заседание не ги обвързва, защото по отношение на тях не е възникнало процесуално правоотношение.ниверсалното правоприемство настъпва автоматично със смъртта на лицето ако приеме наследството, но за да възникне приемството в процеса е необходимо наследниците да бъдат конституирано в производството, за да узнае за процеса, да може да упражни правото си на защита, правото си на обжалване и т.н.
Възможно е решението да обвърже и не конституирани в производството лица, какъвто е случай с необходимото другарство.. Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР № 1/2000г. на ОСГК, “необходимите другари имат гарантирано от закона участие в процеса като главна страна и затова, макар и да не са участвували в първоинстанционното производство, имат право на жалба срещу първоинстанционното решение, постановено без тяхно участие. При постановяване на първоинстанционно решение, без участието на страна по делото, налице е порок обосноваващ обжалването му като неправилно. За тази категория порочни решения не е предвидено връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Необходимият другар следва да се конституира пред въззивния съд като спрямо него и лишената от участие поради непризоваването й страна, следва да се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без тяхното участие и след това да се разгледат оплакванията в жалбата”. При обикновеното другарство е възможно, но не е наложително еднакво решение по отношение на отделните другари. Постановяването на общо въззивно решение и отмяна на първоинстанционното и по отношение на необжалвалите другари на въззивника може да стане на основание на общите за тях факти.
Съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 1/1997г. “предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, както и на общия иск за собственост от един от наследниците е акт на обикновено управление за защита на общи права. Те произтичат от факта на притежание на земеделската земя от наследодателя към момента на включването й в селскостопанските организации. С решението на съда по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ този факт се установява еднакво и ползува всички наследници, дори и да не са участвували в производството. Извън общите факти наследниците могат да имат различно материално правно положение, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. В производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ наследниците са обикновени другари и участието на всички не е задължително”. Щом не е налице необходимо, а обикновено другарство и същевременно наличие на общи факти, чието установяване следва да стане общо и еднакво спрямо всички другари, субективно съединените искове следва да се разгледат в едно производство. Затова не може да се обезсили решението само за починалите ищци и да се разгледа по същество от въззивната инстанция по отношение на останалите.
Същевременно въззивната инстанция не може да конституира за първи път наследниците, тъй като те не са необходими другари. Освен общите факти, релевантни за всеки от тях са и отделни факти, обуславящи различно материално правно положение на всеки от обикновените другари. Тези отделни факти и особеното материално правно положение на всеки от обикновените другари, който не е бил конституиран в първоинстанционното производство не могат да бъдат установени за първи път във възззивната инстанция. Затова като е обезсилил изцяло решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав по отношение на всички обикновени другари, възззивния съд не е поставил решение в противоречие с двете цитирани тълкувателни решения..
Обстоятелството, че въпроса за участието на наследниците в производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е разгледан в ТР № 1/1997г. и че за характера на въззивното производство и правомощията на въззивната инстанция е прието ТР № 1/2000г. сочи на това, че не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Тази хипотеза е налице, когато приложима към казуса правна норма, или правен институт са непълни, или неясни и се нуждаят от тълкуване за разкриване на точния им смисъл. Когато тази неяснота е преодоляна с постановяване на тълкувателно решение също не е налице тази хипотеза. Не е налице липса на синхрон между двете цитирани тълкувателни решения, а те взаимно се допълват и са доразвити с последващата практика на ВКС – Решение № 1* от 15.12.2000 г. на ВКС по гр. д. № 862/2000 г., IV г. о.
Или в обобщение, наведените от жалбоподателите основания за допускане до касация не са налице, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 18.03.2008г., постановено по гр.д. № 177/2006г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от И. Д. С., А. Д. Д., Б. Б. Д., К. Б. К. , М. Б. С. и Б. Л. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: